Определение № 3683 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С постановено по настоящето дело определение № 1668/ 01.04.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд № 298 от 22.11.2022 г. по гр.д.№ 285/ 2022 г., с което „Берг Монтана фитинги“ ЕАД е осъдено на основание чл.200 КТ да заплати на П. А. А. 12 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, както и получените трайни последици за здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в липса на част от втори пръст на дясна ръка, вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. /част от вземане в общ размер 50 000 лв./. С молба вх.№ 8969/ 30.04.2026 г. ищцата П. А. А. е поискала допълване на определението в частта за разноските. Твърди, че е заплатила за изготвяне на отговор срещу касационната жалба на ответника адвокатско възнаграждение в размер 1 200 лв. Счита, че след като тази жалба не е уважена, има право на разноските, направени за отговора срещу нея. Моли определението да бъде допълнено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати възнаграждението на процесуалния й представител. Ответната страна „Берг Монтана фитинги“ ЕАД оспорва молбата с доводи, че платеното от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно. Тъй като и двете страни по делото са подали касационни жалби срещу решението, процесуалния представител на ищцата бил добре запознат с делото и изготвянето на бланкетен отговор срещу касационната жалба не съответствал на възнаграждение в размер 1 200 лв. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за основателна. С определението, чието допълване се иска, касационната жалба на ответника не е допусната до разглеждане. Тя е била насочена срещу тази част от въззивното решение, с което ищцовата претенция е уважена до размер 12 000 лв. Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК, ищцата има право на разноските, направени за защита срещу тази жалба. Не се спори, че за изготвянето на отговор срещу нея е платено на процесуалния й представител възнаграждение в размер 1 200 лв. Ответникът възразява единствено за прекомерност на платеното възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. Съдът намира възражението за неоснователно. Подаденият отговор срещу касационната жалба не е бланкетен, а съдържа обосновано оспорване на всички доводи в подадената от ответника касационна жалба и изложението към нея по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В самото изложение са повдигнати шест въпроса по приложението на различни правни институти, по които касационното обжалване да бъде допуснато, което обосновава сравнително висока правна сложност на делото. Възнаграждение за защита по дело с такава сложност в размер 1 200 лв пред касационна инстанция не е прекомерно и следва да бъде присъдено в полза на ищцата изцяло, при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените съображения съдът