Определение № 276 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2709/2014 г.

Постъпила е «частна жалба» от К. „Б.”, касатор по приключило с определение по чл. 288 ГПК съдебно производство по гр.д 2709/2014г на ІІІ г.о на ВКС, по което с определение №777 от 11.06.2014г не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски за адвокатска защита на ответната страна Изтъква се ,че касаторът е осъден за разноски в размер на 2000 лева в производството пред касационната инстанция без да е посочено основанието за това .В производството по чл.288 ГПК липсва състезателно начало, касаторът не е имал възможност да направи възражението по чл. 78 ал.5 ГПК. Поради това заявява искане с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на определението в частта за разноските, които счита за прекомерни.Напомня ,че съдът не е обвързан с предвиденото в пар.2 от Наредба №1/2004г за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Постъпил е отговор от пълномощника на [фирма] ,в който се оспорва основателността на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение. Допустимо и постъпило в срок е искането по реда на чл. 248 ГПК - за изменение на определението в частта за разноските. Същото следва да се разгледа от настоящия състав на ВКС, тъй като се основава на допустими за разглеждане по този ред искания. Възражение за прекомерност касаторът може да въведе и с молбата по 248 ГПК, както в случая, щом не е бил запознат със съдържанието на отговора и приложенията към него по разноските на ответната страна в производството. По същество искането е неоснователно. Не е налице прекомерност на установеното и съответно присъдено адвокатско възнаграждение При дело с предмет предявени вземания по два обективно съединени иска, първият оценяем на 19 012 лв, а вторият в размер на 17 500 лева, адвокатско възнаграждение от 2000 лева за защита пред касационна инстанция не е прекомерно, а е в прага на минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г (изм. и доп. ДВ бр. 28.03.2013г) на Висш АС, към момента на договарянето и заплащането му (на 22.04.2014г).Предметът на делото, спорът от фактическа и правна страна е включвал и преюдициални въпроси - за правото на собственост в неговия обем, в която връзка са и решаващите съображения на въззивния съд да потвърди отхвърлянето на исковете.Ответната страна се е защитавала при инстанционното обжалване с фактически и правни доводи, включително пред касационната инстанция, като е ползвала адвокатска защита за процесуално представителство. Молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да се остави без уважение, тъй като присъдените на ответника в касационното производството разноски са дължими, били са надлежно поискани и съответно доказани с договор за правна помощ в размер на 2000 лева, който присъден размер не следва да се намалява поради прекомерност. Предвид гореизложеното, ВКС ІІІ г.о.