Определение № 8941 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8545/2026 г.

Производството е по чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Силистра /РЦПППО-Силистра/, представлявано от директора, срещу разпореждане № РоткЗОП-157/19.06.2026 г., постановено от председателя на Комисията за защита на конкуренцията. Твърди се, че разпореждането е незаконосъобразно поради постановяването му при системно нарушение на задължителната сила на съдебни актове – чл. 177, ал. 1 от АПК. Липсвали мотиви. Не били съобразени разпоредбите на чл. 217, ал.2 от ЗОП и чл. 143 от АПК, котето съставлявало нарушение на материалния закон. Нарушен бил и чл. 6 на ЕКПЧ. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество. Алтернативно се иска връщане на преписката на КЗК за присъждане на търсените разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На основание чл. 217, ал.1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава двадесет и седма от ЗОП и при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Съобразно ал. 3 на последната разпоредба, разноски в полза на ответника се присъждат когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството. В случая липсва образувано производство, тъй като е постановен влязъл в сила отказ в този смисъл, както е описано и в частната жалба. В случая не е налице която и да е от двете хипотези на чл. 143, ал.3 от АПК – отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството след образуването му. Липсата на образувано производство изключва необходимостта за ответната страна /в случая РЦПППО-Силистра/ да предприема действия по защита на правата и интересите си, които да са довели до осъществяване на разноски. Разпореждането на Председателя на КЗК е правилно и обосновано. В никое от предходните произнасяния съдът не е взел становище за наличието на основание за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател във връзка с депозирана от „Практик“ ЕООД жалба до КЗК, т.е. липсват каквито и да е основания да се приеме, че е налице допуснато несъобразяване с чл. 177 от АПК, което прави твърденията в тази насока напълно несъстоятелни. КЗК е понесла отговорността си за разноски поради установеното от съда недопустимо произнасяне по искане от страна на некомпетентен неин служител. При произнасянето си с Определение № 5667/26-05.2026 г. по адм.д. № 5146/2026 г. съдът е разпоредил на административния орган да се произнесе по отправено искане за присъждане на разноски, което е и сторено с оспореното в настоящото разпореждане. В оспореното разпореждане са изложени достатъчно и относими мотиви, довели административния орган до постановяване на обективирания правен резултат, поради което твърденията за допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Посочени и взети предвид са относимите материално и процесуалноправни норми, описано е развитието на производството, в това число и постановените от съда актове и тяхното съдържание. РЦПППО-Силистра е упражнило правото си на защита в хода на производството, поради което не е налице нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ. Цитираната в частната жалба практика на Апелативен съд – София и Върховен касационен съд е неотносима към настоящото производство и не следва да се обсъжда. Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 216а от ЗОП във вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение