Определение № 2944 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на Т. Р. В., чрез процесуален представител адв. Р. Радев, против Определение № 10307 от 19.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2518/2025 г. по описа на Административен съд /АС/ – Пловдив.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че АС - Пловдив не е следвало да спира делото, тъй като по зададените въпроси, предмет на преюдициалното запитване от АС-Варна има създадена непротиворечива съдебна практика - Решение на СЕС от 26.10.2023 г., постановено по дело С-307/22 г. Спирането на производството в този случай би довело до неоправдано забавяне на делото и би накърнило принципите на процесуална икономия и правото на разглеждане на делото в разумен срок.

Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът - „Файненшъл България“ЕООД, чрез процесуалния представител адв. А. Николовска, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения в писмен отговор.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, АС -Пловдив е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-676/2025.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Т. В. против мълчалив отказ „Файненшъл България“ЕООД, да уважи право на достъп по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 с искане за предоставяне на копия от документи, в които се съдържат негови лични данни за периода 10.09.2020 г. – 10.09.2025 г./договори, платежни нареждания, приходни касови ордери/.

За да спре производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, първоинстанционният съд е посочил, че пред СЕС е образувано дело С-676/25 по отправено от Административен съд - Варна преюдициално запитване с Определение № 11385/21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на същия съд, като отговорите по поставените в преюдициалното запитване въпроси, са пряко относими към разглеждания в производство правен спор.

Определението е правилно.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение /архивиране/ за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви "а", "в" и "г" от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение /архивиране/ за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 679/2016, поради което произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. дело № 2518/2025 г. по описа на АС – Пловдив.

Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, като е взел предвид,че по отношение на първия въпрос от преюдициалното запитване е отчетено от запитващия съд решението по дело С-307/22 на СЕС, поради което е неоснователно оплакването на частния жалбоподател.

Съдът на основание чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като отговорът на СЕС по поставените в преюдициалното запитване на АС - Варна по адм. дело №1643/2025 г. по описа на същия съд препятства изпълнението на задължението на съда в горния смисъл.

С оглед изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК е правилно и следва да се остави в сила.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение