Определение № 3 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4681/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Г. О. З. срещу определение № 10235 от 10.08.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 5685/2019 г. С него въззивният съд отхвърлил молба по чл. 248 ГПК на П. Х. за изменение на по-рано постановено въззивно решение в частта за разноските. Оставил е без разглеждане молба по чл. 248 ГПК на Г. О. З., като просрочена. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е против въззивното определение, с което молбата на З. по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане. В другата част въззивното определение е в интерес на З., а и по същество липсват оплаквания. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения извън тези по преценка на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като иска да не носи отговорност към насрещната страна П. Х. за възстановяване на сторените от нея съдебноделоводни разноски по делото и да бъде освободен от заплащането им, позовавайки се на чл. 83, ал. 2 ГПК. Насрещната страна П. Х., чрез адв. И. П. отговаря, че частната жалба е неоснователна. Моли да й бъдат присъдени сторените разноски – платен адвокатски хонорар по настоящото дело. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Софийският апелативен съд е постановил решение № 10116/01.02.2021 г. по въззивно гр.д. № 5685/2019 г., по което страни са П. Х. и Г. З.. Съдът частично обезсилил първостепенния съдебен акт и частично го потвърдил, като осъдил Г. З. да заплати на П. Х. 2010 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Указал на страните, че решението му подлежи на обжалване пред ВКС и е връчил копие от същото. Г. З. е получил препис от решението на 15.02.2021 г. лично. Не го е обжалвал в срок, а на 14.05.2021 г. подал молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на същото в частта за разноските, като моли да бъде освободен от задължението да плаща такива. Апелативният съд приел, че молбата му е по чл. 248 ГПК и, че тя е просрочена. Определението в обжалваната му част е съобразено с разпореденото в чл. 248, ал. 1 ГПК – срокът, в който страната е могла да поиска изменение на въззивното решение в частта за разноските е до 15.03.2021 г. (присъствен ден). След пропускането му няма правната възможност да сезира съда с искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Апелативният съд не е имал друга възможност, освен да върне (остави без разглеждане) молбата. Сам Г. З. не оспорва изложените по-горе факти относно датите на получаване на препис от въззивното решение и на подаване на молбата по чл. 248 ГПК, няма и въведени доводи, че молбата е подадена в срок и подлежи на разглеждане. Съображенията в частната жалба – относно правилността на въззивното решение, причините да не го обжалва и това, че не следва да бъде отговорен за съдебноделоводни разноски, защото са налице основания да бъде освободен от задължението да плаща такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, нямат отношение към обстоятелствата, имащи значение за спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, съответно към съображенията, поради които е постановено определението в обжалваната му част. Молбата на Г. З. е правилно върната като недопустима и поради това, че същият по същество иска да бъде освободен от заплащане на задължения по чл. 78 ГПК, смесвайки хипотезите, уреждащи отговорността спрямо насрещната страна – за възстановяване на неоснователно сторените от последната съдебни разноски по делото, и хипотезите по чл. 83 ГПК. Недопустимо е съдът да освобождава страна, по каквито и да е съображения от отговорността да заплати дължими по чл. 78 ГПК разноски на насрещната страна по делото. В заключение, определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид резултата и направеното от насрещната страна искане, жалбоподателят следва да й заплати 500 лв. – заплатен от нея адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по частната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение