Решение № 677 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Инарт Ууд“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Ю. Стойков, срещу решение № 1555/25.03.2025 г., постановено по адм. дело № 226/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалба против принудителна административна марка - задължителни предписания, дадени от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград с Протокол за извършена проверка № ПР2242314/10.01.2023 г., издаден от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, в частта им по т.1, т. 2, т. 3 и т. 4 и са присъдени разноски. В жалбата са изложени оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основание по чл.209 т.3 от АПК. Моли съда да отмени оспореното решение изцяло. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград, се представлява от старши юрисконсулт Е. Портокалска, която счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена с Протокол за извършена проверка № ПР2242314/10.01.2023 г., издаден от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда"- Благоевград, в частта им по т.1, т. 2, т. 3 и т. 4, издадена на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. От фактическа страна по делото се е установило, че административното производство е инициирано във връзка със станала на 15.02.2022 г. злополука с Л. Н. В. със смъртен изход. Служители при Дирекция “Инспекция по труда” (Д “ИТ“) - гр. Благоевград извършили проверка по работни места – на мястото на злополуката, където се извършвали строително-монтажни работи – направа на дървена покривна конструкция на еднофамилна жилищна сграда А03, находяща се в УПИ IV, ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Разлог, местност „Герене“ в землището на гр. Разлог, с изпълнител на строително-монтажните работи „Инарт Ууд“ ЕООД. При проверката било установено, че около 09.00 часа Л. В. извършвал трудова дейност в обекта (вероятно на покрива на посочената сграда). След приключване на проверката по работни места, е поискано от оспорващото дружество да представи вътрешно-фирмената си документация за извършване на проверка по документи. Такава е извършена на 10.01.2023 г. (Протокол за извършена проверка № ПР2242314/10.01.2023 г.). Съставен е АУАН № 01-2300011/10.01.2023 г. срещу дружеството за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В хода на извършената проверка по документи е установено, че загиналият Л. В. е работил по трудово правоотношение с „Инарт Ууд“ ЕООД, но работодателя не е подавал уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен писмен трудов договор с В.. Въз основа на тези констатации, е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и е издадено Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. № 23001504/10.01.2023 г., между „Инарт Ууд“ ЕООД и Л. Н. В. за извършване на работа на длъжност „Работник“ на обект „/СМР/ – Еднофамилни жилищни сгради А01, А02, А03, Б01, Б02, Б03 /направа на дървени покривни конструкции/, подобект – направа на дървена покривна конструкция на еднофамилна жилищна сграда А03, находяща се в УПИ IV, ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Разлог, местност „Герене“ в землището на гр. Разлог, с изпълнител на строително-монтажните работи „Инарт Ууд“ ЕООД, считано от 15.12.2022 г.. Постановлението е обжалвано от дружеството пред Административен съд – Благоевград, като по жалбата е образувано адм. дело № 91/2023 г. и с Решение № 2393/07.12.2023 г., постановено по същото, съдът е отхвърлил жалбата на „Инарт Ууд“ ЕООД. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който го е оставил в сила с Решение № 12067/11.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3917/2024 г.. С Протокол за извършена проверка № ПР2242314/10.01.2023 г. - предмет на настоящото производство, за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, са дадени задължителни предписания на оспорващото дружество, в качеството му на работодател, формулирани в т. 1 – т. 4 и с определен срок на изпълнение – 11.01.2023 г., както следва: по т. 1 - „Инарт Ууд“ ЕООД, в качеството си на „работодател“ да проведе и провежда и документира ежедневен инструктаж на работещите в дните, в които се извършва трудова дейност, съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ДВ бр. 102/2009 г. (Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.); по т. 2 - Строителят да постави на видно и достъпно място инструкции по безопасност и здраве при работа в работната зона на обекта, съгласно изискването на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, ДВ бр. 37/2004 г. (Наредба № 2/22.03.2004 г.); по т. 3 - При работа на височина /на покрив/, контурите на покрива да се обезопасят чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, редно и горно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение /например да се използва предпазен колан/, така че да се избегне опасността от падане от височина на работещите, съгласно изискването на чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, ДВ бр. 37/2004 г. и по т. 4 - Да се проведе извънреден инструктаж на работещите след настъпил инцидент с лицето Л. Н. В. на 15.12.2022 г., съгласно изискването на чл. 16, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ДВ бр. 102/2009 г. Протоколът е връчен на управителя на „Инарт Ууд“ ЕООД на 10.01.2023 г., което дружество обжалвало предписанията по административен ред, като жалбата е отхвърлена с решение на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, което е връчено на дружеството на 06.02.2023 г. Съдът е потвърдил предписанията на Дирекция инспекция по труда, като обосновал мотивите си с разпоредбата на чл. 404, ал.1 т.1 от КТ. Установено е извършването на всяко едно от оспорените четири нарушения, като е прието, че контролните органи законосъобразно са дали предписания за отстраняването им. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя за осигуряване на безопасни условия на труд се споделят и от касационния съд. Констатациите на административния орган за допуснати нарушения на трудовото законодателство не са опровергани нито в административното, нито в съдебното производство. По силата на разпоредбата на чл. 275 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съгласно чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: при строителни и монтажни работи. По делото е установено, че на 15.02.2022 г. такъв инструктаж не е бил проведе, а на обекта е имало най-малко един работник, а именно Л. Н. В.. Според разпоредбата на чл.19 ал.2 т.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. инструкциите по безопасност и здраве се поставят на достъпни и видни места в работната зона. По делото не е установено, че това изискване е било спазено от работодателя към момента на проверката. Съгласно чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. По делото не е установено работодателя да е изпълнил някоя от алтернативните мерки за предотвратяване на подобни падания, независимо от твърденията в касационната жалба. Неоснователно е и възражението за мярката свързана с приложението на чл.16 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. Безспорно е установено, че злополуката станала с В. съответства на определението по чл.51 ал.1 от КСО, поради което правилно са дадени предписания за провеждане на извънреден инструктаж. Контролните органи са установили допуснати нарушения на изискванията за безопасни условия на труд, поради което са дадени предписания за отстраняването им. Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за отстраняване на посочените нарушения е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1,т.1 от КТ. Решението на Административния - съд Благоевград е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция, като обосновани и законосъобразни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т.1 КТ. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд Благоевград е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това, на ответника по касация се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгл. чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Тези разноски следва да се присъдят след превалутирането им в евро - 76,69 на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,