Определение № 50279 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2022 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 284453/05.11.2021 г., подадена от ответника Д. В. А., чрез адв.Б. М. за отмяна на влязло в сила решение № 757/12.06.2019 г., постановено по гр.дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен частично иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, предявен от В. Д. И., чрез адв.М. Н. срещу Д. В. И. по мъж Д. В. А., представлявана в процеса от назначения от съда в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК особен представител адв.В. Б. като е развален поради неизпълнение по отношение на В. Д. И. до размер на прехвърлената от него 1/2 идеална част договор, сключен на 08.04.1993 г. с нот.акт № ..., том,...., н.д.№ ....../.....г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор............, апартамент № ..., в блок .....-....-...., вх.Г, ет. 2 в [населено място],[жк], със застроена площ от 68.29 кв.м., както и избено помещение № .... и 2.001% идеални части от общите части на сградата, както и 2.001% от правото на строеж срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си.В молбата за отмяна са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителката твърди, че по гр.дело № 2323/2018 г. на ПлОС в исковата молба е посочен адрес за призоваване на същата като ответник [населено място], [улица], ет.2,ап.2, където никога не е живяла, не е имала постоянен или настоящ адрес. Сочи, че след като съдът е задължил ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес ответницата е била търсена на адрес в [населено място],[жк], бл.216 и не е намерена, че на същия адрес е регистриран ищеца по делото, като в производството е заявено, че ответницата е в чужбина, но никой не знае къде е, че така се стигнало до назначаване на особен представител, който нито е могъл, нито е разполагал с доказателства, за да защити интереса на ответницата. Поддържа се, че твърденията, въз основа на които е прието, че ответницата е с неизвестен адрес са неверни. Сочи, че молителката е омъжена от 2003 г., след което е заминала за Гърция и постоянно е живяла там на известен на ищеца адрес, че двамата постоянно са поддържали връзка, като ответницата многократно се е връщала в България, че е изпълнила задълженията по сключения договор за издръжка и гледане, че ищецът през цялото време е знаел точния адрес на молителката. Според молителката налице е основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд, тъй като са нарушени процесуалните правила, довели до лишаването й от възможност да участва в делото. Искането е да се отмени решението на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК в уважената част на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД. Ответникът по молбата за отмяна Л. В. И. – наследник по закон – син на починалия на 13.11.2020 г. ищец В. Д. И. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. Ответницата по молбата за отмяна М. В. И. – наследник по закон - дъщеря на починалия на 13.11.2020 г. ищец В. Д. И. не е изразила становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С влязло в сила на 12.07.2019 г. решение № 757/12.06.2019 г. по гр.дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд е уважен частично иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, предявен от В. Д. И. срещу Д. В. И., като е развален поради неизпълнение по отношение на В. Д. И. до размер на прехвърлената от него 1/2 идеална част договор, сключен на 08.04.1993 г. с нот.акт № ...., том, ...., н.д.№ ...../..... г. между В. Д. И. и Ц. Д. И. от една страна и Д. В. И., от друга страна, по силата на който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., апартамент № ...., в блок ......-......-...., вх.Г, ет. 2 в [населено място],[жк], със застроена площ от 68.29 кв.м., както и избено помещение № ..... и 2.001% идеални части от общите части на сградата, както и 2.001% от правото на строеж срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като са си запазили правото на ползване на имота до края на живота си. Със същото решение за разликата до другата 1/2 идеална част искът е отхвърлен. Молбата е за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. От приложените към молбата писмени доказателства се установява, че ищецът по гр.дело № 2323/2018 г. на Пловдивския окръжен съд В. Д. И. е починал на 13.11.2020 г. и е оставил наследници по закон – М. В. И. – дъщеря, Л. В. И.-син и молителката Д. В. А. - дъщеря. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна в срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК. В същата е мотивирано основание за отмяна по чл.303,ал.1, т.5 ГПК. Молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение