Определение № 2496 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3748/2023 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК. Постъпила е молба от адв.П. К. като пълномощник на М. К. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.1169/14.03.24 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Твърди се, че със същото не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника ЗК“Асет Иншурънс“АД, поради което се претендира присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ЗА за подадения отговор, който съдържа такова искане. Ответната страна ЗК“Асет Иншурънс“АД оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Касационното производство е образувано по касационни жалби на ЗК“Асет Иншурънс“АД и М. К., като с горепосоченото определение по чл.288 ГПК първата жалба е оставена без разглеждане като недопустима, а по втората е допуснато касационно обжалване и делото е насрочено в открито съдебно заседание. Доколкото адв.К. като пълномощник на М.К. в касационното производство е подала отговор на касационната жалба на ответника, на основание чл.78 ал.4 ГПК тя има право на разноски при условията на чл.38 ЗА. Касае се за спор, който не се отличава с голяма правна и фактическа сложност, а жалбата е била недопустима и поради това оставена без разглеждане – доколкото касаторът не е обжалвал първоинстанционното решение в осъдителната му част, в отхвърлителната е било обжалвано само от ищцата, с въззивното решение то е потвърдено изцяло и мотивите на последното не могат да бъдат атакувани самостоятелно. При тези обстоятелства и като се има предвид интереса, фактическата и правна сложност на спора по жалбата на ЗК „Асет Иншурънс“АД и съответно обема на свършената работа /подаване на отговор без явяване в открито заседание/, обстоятелството, че подготовката и проучването по делото е била осъществена не само във връзка с отговора, но и доколкото адвокатът е подал и касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част и от името на своя доверител - и при съобразяване на реш. на СЕС, ІІс., от 25.01.24 по дело C 438/22 /съгласно което посочените в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа/, настоящият състав намира, че на адв.К. следва да се присъдят 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,