Определение № 26 от 05.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 516/2012 г.

Постъпила е молба от касатора по делото Е. И. К. от [населено място] - чрез процесуалния й представител адвокат И.-С. – с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 395 от 20.12.12г.,като й бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно представен списък. За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е била уведомена лично /от пъроинстанционния съд,на който делото е било върнато/ на 21.01.13г. и в предоставения й срок, не се е възползвала от възможността да изрази становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С решение № 395 от 20.12.12г.съдът е уважил подадената касационна жалба, но не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на разноски с приложени доказателства за размера им. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК – заплатените от ищеца такси,разноски по производството и възнаграждението на един адвокат се заплащат от ответника. В случая е установено,че настоящата касаторка Е. И. К. реално е заплатила разноски в размер на 640лв.,от които за адвокатско възнаграждение – сумата от 550 лв./200лв.по договор правна защита и съдействие № 41190 от 27.07.11г.и от 350 лв. по договор правна защита и съдействие № 43541 от 24.02.12г./,както и сумата от 90 лв. за държавна такса/40лв.-пред първата инстанция и 50лв.-пред ВКС/. При тези факти – искането за присъждане на направените разноски се явява основателно и в този смисъл следва да бъде допълнено постановеното решение,поради което Върховен касационен съд, състав на Трето отделение