Решение № 2951 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11704/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (УС на АПИ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Н. Маринова, срещу решение № 31816 от 30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 5004/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена издадена от него заповед № ЧР-СП-355/25.04.2025 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Ж. И. Б.. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че АССГ не е изяснил релевантни по спора факти и не е обсъдил възраженията му за възможността на органа по назначаването да прецени кои служители да освободи. Позовава се на чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и твърди, че заповедта трябва да съдържа само правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а мотивирането от фактическа страна не е необходимо условие за законосъобразност. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и признаването на оспорената заповед за правилна и законосъобразна. В съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ж. И. Б., в представен писмен отговор чрез адвокат Н. Шопов и в съдебно заседание чрез адвокат М. Мотева, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Ж. Б. против заповед № ЧР-СП-355/25.04.2025 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ с ранг IV старши, считано от 25.04.2025 г. Записаната причина за прекратяването е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, изразяваща се в липсват качества за изпълнение на длъжността, базирани на професионалния му опит в АПИ, липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения. Посочено е също, че чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на АПИ. Определено е на основание чл. 61 ЗДСл на служителя да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Описал е съдържанието на приложимите норми, като с оглед текста на заповедта е обосновал, че в нея не е посочено в какво се състои обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, тъй като дадената бланкетна формулировка е без конкретни факти и не изпълнява изискването за обосноваване обективната невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Посочено е също, че не може да се установи и въз основа на какви действия/бездействия на Б. са направени изводите от органа, след като в един ден - 25.04.2025 г., той е възстановен на длъжността по силата на съдебно решение, изготвен е доклад и е прекратено служебното му правоотношение, а същевременно оценките му от атестиране за предходни периоди са били високи. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки: да е създадена нова фактическа обстановка; тази обстановка да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика; причините за невъзможността да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай, както в заповедта, така и в административната преписка няма посочени конкретни факти и доказателства, които да осъществяват състава на обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Изложените в заповедта мотиви - липса на качества, липса на инициативност, комуникативност и ефективност, възпрепятстване на качеството и сроковете при изпълнение на задачи, освен, че са бланкетни, но и изключват възможността за прилагане на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, което е безвиновно основание, независещо от волята на страните по правоотношението. Не са установени данни за настъпила промяна в изискванията за заемане на процесната длъжност, както и обективна и безвиновна невъзможност за служителя да изпълнява тези изисквания. С оглед на това правилен е изводът, че не е налице посоченото правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване правоотношението на държавния служител, което налага отмяна на заповедта. Необосновано касационният жалбоподател се позовава на чл. 108 ЗДСл, тъй като тази норма предвижда само в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, какъвто е настоящият, актът да съдържа и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. След като законодателят е предвидил това изрично, посочването на фактически обстоятелства в тези актове е абсолютно задължително и представлява условие за законосъобразност на административния акт. Както се посочи по-горе, в процесната заповед няма изложени фактически обстоятелства от които да се установи в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, каква е обективната невъзможност за Б. да изпълнява служебните си задължения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, в тежест на АПИ следва да се възложат сторените от Ж. Б. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1288 евро, съгласно договора за правна помощ, издадената фактура и платежното нареждане, при липса на направено възражението за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение