Определение № 190 от 10.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 330/2025 г.

Производството пред Върховния касационен съд(ВКС) е образувано на основание чл. 43, т.1 за промяна на местната подсъдност, касаещо разглеждането на НОХД №239/2025 год. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик. С Разпореждане от 26.03.2025 год. е прекратено съдебното производство по горецитираното дело, като същото е изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по подсъдността визирана в чл.43, т.1 НПК. Настоящият състав на ВКС, след като се запозна с материалите по делото установи, че е внесен обвинителен акт по отношение на подсъдимия С. Г. Н. за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 НК вр. чл.26, ал.1 НК, вследствие на което е образувано НОХД№239/2025 год. по описа на Окръжен съд –гр. Пазарджик. Изискването визирано в чл. 43, т.1 от НПК е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. В конкретния случай освен подсъдимият, който с адрес в град София от тридесет и девет свидетели по списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, осемнадесет са от гр. София, шестима са от близките до столицата населени места, а именно – по трима от гр Елин Пелин и с. Долни Богров, като същевременно само трима от всичките тридесет и девет са от гр. Пазарджик. Останалите са с адреси за призоваване както следва: трима от гр. Велико Търново и по един от градовете Мездра, Пирдоп, Ямбол, Радомир и Хасково, както и по един от селата Бутово и Дъбова Махала. Съобразявайки тези данни и във връзка с изискването за процесуална икономия с оглед своевременното разглеждане на производството при минимални разходи, налага изпращането на процесното дело в Софийски градски съд, вместо Окръжен съд – гр. Пазарджик, който е еднакъв по степен съд. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43, т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение