Определение № 5415 от 23.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), за допълване в частта за разноските на определение № 3565/04.04.2025 г., постановено по адм. д. № 2989/2025 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В молбата се излагат доводи, че КЗЛД е направила своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, изразяващи се в заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че искането е направено в писмени бележки с рег. № ППН-01-512(2021)#117 от 03.02.2025 г., получени от съда на 06.02.2025 година. Ответникът - А. Д. А., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането. Ответниците - “Групама Застраховане“ ЕАД, “Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД, не изразяват становище по искането. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е основателно. С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, съдът е оставил в сила определение № 27760/19.12.2024 г. постановено по адм. дело № 5763/2024 г. по описа на Административен съд - София – град, с което е отменено определение от 04.12.2024 г., с което е даден ход по съществото на делото, оставена е без разглеждане жалбата на А. Д. А. срещу Решение № ППН-01-512/21 от 18.04.2024г. на КЗЛД и е прекратено производството по делото. В производството пред ВАС КЗЛД е представила писмен отговор на частната жалба, изготвен и приподписан от редовно упълномощен юрисконсулт, който е заявил своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, по което съдът не се е произнесъл. При този изход на делото разноските са в тежест на частния жалбоподател и следва да се присъдят в полза на КЗЛД в минималния предвиден нормативно размер съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради изложените съображения искането за допълване на постановеното по делото определение е основателно и следва да се уважи. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК вр. с чл. 228 вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, пето отделение