Определение № 394 от 26.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1455/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] -гр. София в н. срещу определение № 1569/05.05.2016 г. по ч.д.н. № 1616/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба срещу разпореждане № 19 от 22.01.2016 г., постановено по т.д.н. №6/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е указано на синдика задължението да прекрати трудовите договори и договора за управление с дружеството в несъстоятелност. Частният жалбоподател изразява несъгласие с установената съдебна практика за подлежащите на обжалване определения по чл.613а, ал.3 ГПК и поддържа, че обжалваното определение е неправилно и недопустимо. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на Софийски апелативен съд. При условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на разпореждане № 19/22.0.2016 г., като такова постановено извън компетентността на съда по несъстоятелността. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. С разпореждане №19/22.01.2016 г., постановено по т.д.н. №6/2010 г. на Врачанския окръжен съд е указано на синдика на [фирма] в н. задължението съгласно ТЗ да „прекрати трудовите договори и договора за управление с дружеството длъжник”, тъй като „съобразно чл. 714 ТЗ решението за обявяването му в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение”. Съставът на Софийския апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждането, като е приел, че то не е в кръга на актовете, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби след като не прегражда по-нататъшното развитие на делото или законът изрично не е предвидил възможността да бъде обжалвано. Определението е правилно. Както правилно е посочил съставът на САС, обжалваното разпореждане не е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. С него не се прекратява производството по несъстоятелност. Не е предвидена изрично възможност за обжалването му, поради което е изключена и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. С разпореждането съдът само е указал на синдика да изпълни задълженията си по ТЗ. С разпоредбата на чл. 658, ал.1, т.6 ТЗ на синдика е възложено да прекрати, развали или да иска унищожаване на договорите, по които е страна дружеството - длъжник. При упражняване на тези правомощия обаче синдикът е подчинен изцяло на закона, който урежда съответния вид договор. Тъй като предмет на проверка е определение на САС, същото не е нищожно. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че нищожно е съдебното решение, респ. определение постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение / Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г./. Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, ТК, състав на първо отделение