Определение № 75 от 14.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 431/2009 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4328/04.05.2010 г. от Х. Б. П. от гр. Б., с искане за изменение на Решение № 32/28.04.2010 г. по т. д. № 431/2009 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., в частта за разноските, имаща характер на определение по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, и за присъждане по компенсация на по-голям размер от определения в диспозитива на касационното решение. Ответникът по молбата “С” АД, гр. Б. в писмено становище вх. № 5440/07.06.2010 г. поддържа неоснователност на молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Молбата е неоснователна. Правото да се претендират разноски в исковия процес е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право. Като всяко право, възможността допълнително да се поиска изменение на съдебния акт, с който вече това право е уважено, следва да бъде упражнена, съобразно законовата регламентация на действащия нов ГПК. По искането за разноските касационният съд се е произнесъл в своя окончателен съдебен акт, като е мотивирал определянето на размера на разноските, съобразно уважената и отхвърлената част на исковете и доказателствата, представени пред съдебните инстанции за направени и от двете страни разноски. Посочено е изрично и обстоятелството, че нито една от страните не е представила списък на претендираните разноски, съобразно процесуалното изискване, въведено в чл. 80 ГПК. След като молителят не е представил списък на разноските, то липсва и правно основание за изменение на вече определените разноски в посочения им размер. По изложените съображения, като счете молбата за неоснователна, ВКС, състав на Търговска колегия