Определение № 5726 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4872/2026 г.

Производството е по чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020" (ОПИК), чрез пълномощник, против определение № 12613 от 31.03.2026 г. по адм. д. № 2010/2026 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил решение № РД-02-16-6/13.01.2026 г. на ръководителя на УО и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по отправено до него от "Бизнес процеси" ЕООД искане. Според частния жалбоподател определението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал жалбата по реда на чл. 197 и сл. АПК, а не се е произнесъл по постановен от органа акт, с който е спряно административното производство по искане за верификация на разходи, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Алтернативно излага доводи за неправилност на определението и твърди, че има преюдициалност между съдебното производство по оспорване на решение за прекратяване на административния договор, сключен с дружеството, и произнасянето по искането за верификация на средства във връзка с изпълнението на този договор. По подробни мотиви иска отмяна на определението. Претендира разноски. Ответникът "Бизнес процеси" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като процесуално недопустима, алтернативно, като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административния съд София - град е образувано по жалба на "Бизнес процеси" ЕООД срещу решение № РД-02-16-6/13.01.2026 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020. Съдът е установил, че с решение №РД-02-16-22/13.01.2023 г. органът е постановил отказ за верификация, който е оспорен и отменен по съдебен ред с влязло в сила решение на ВАС, като преписката е върната за ново произнасяне. С издадено от ръководителя на УО решение №РД-02-16-1107/ 02.03.2023 г. сключеният административен договор е прекратен и е поискано от бенефициера възстановяване на вече платените разходи. Този акт е оспорен по съдебен ред и е образувано друго производство, което към момента на произнасянето не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Ръководителят на УО е издал обжалваното пред АССГ решение № РД-02-16-6/13.01.2026 г., с което е спрял административното производство по искането за окончателно плащане до произнасянето на съда с влязъл в сила акт по оспорването на решението за прекратяване на административния договор, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Административният съд е приел, че преценката за верификация на разходите и произнасянето по искането за верификация и плащане се извършват въз основа на изрично и изчерпателно изброените критерии по чл. 57 ЗУСЕФСУ. Прекратяването на административния договор има действие занапред и не може да засегне допустимостта, верифицирането и разплащането на финансова помощ, която е дължима за дейности и разходи, надлежно сторени преди прекратяването на договора. Обосновал е извод, че изходът на производството по оспорване на решението на ръководителя на УО за прекратяване на АДБФП не е преюдициален и няма значение за административното производство, образувано по искане за окончателно плащане на извършени разходи по договора. Поради това е отменил обжалваното решение за спиране на административното производство и е върнал преписката на органа за произнасяне по искането на "Бизнес процеси" ЕООД. Върховният административен съд, при така установените факти, приема частната жалба на ръководителя на УО на ОПИК за процесуално недопустима. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е административен акт, издаден на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. При тази нормативна уредба правилно съдът е провел производството по реда на чл. 197 и сл. АПК, разгледал е жалбата в закрито заседание на основание чл. 199 АПК и се е произнесъл с акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК постановеното определение може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. В случая оспореният акт е издаден от ръководителя на УО на ОПИК, който е решаващия орган, пред него се развива административното производство, поради което и той не е страна в него. За разлика от административното производство, в съдебното производство административният орган, издал оспорения акт, е надлежна страна предвид изричната разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК. В производството пред административния орган последният има качеството на решаващ орган, а не на страна в процеса. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. При точно определеното качество на частния жалбоподател в административния процес релевантната разпоредба на чл. 200, ал. 2 АПК не допуска обжалване на постановеното определение от решаващия орган в административното производство. Липсата на качеството на страна в административното производство прави частния жалбоподател лице без процесуална легитимация. Ръководителят на УО в производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт, с който спира административното производство, не е засегната страна, а се произнася като решаващ орган, поради което за него не е предвидена законова възможност да обжалва постановеното от съда определение по чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 5 АПК. Предвид изложеното, ръководителят на УО на ОПИК не е активно легитимиран да обжалва определението на Административния съд София - град, подадената от него частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд