Решение № 5724 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Неткредит“ ООД, чрез процесуален представител юрк. Палазов срещу решение № 13055 от 26.11.2025г., постановено по адм. дело № 1658/2025г. на Административен съд - Варна. С оспореното решение е отменен отказ, обективиран в писмо от 21.07.2025г. от „Неткредит“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат лични данни по заявление на Г. А. К.. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се недопустимост на производството, поради липсата на отказ за предоствяне на лични данни, който подлежи на оспорване по реда на чл.39, ал.1 ЗЗЛД. Сочи се, че с отговора си от 21.07.2025г. „Неткредит“ ООД е изпълнил задължението си по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Оспорват се доводите на съда, че по аргумент от чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът дължи предоставяне на копия от документите, съдържащи лични данни, при направено такова искане. Счита, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е допуснал искано събиране на доказателства, в частност изслушване на съдебна експертиза. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Г. А. К.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата е направено особено искане за спиране на касационното производство на осн. чл.154а, ал.1, т.8 АПК до произнасяне на СЕС по дело С - 676/2025г., чието решение счита, че е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор. Ответникът - Г. А. К. в писмен отговор, чрез адв. Киркоров оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Направеното искане за спиране на производството по делото на основание чл.154а, ал.1, т.8 от АПК, настоящият състав на Върховен административен съд намира за неоснователно. Предмет на настоящето производство е акт на администратор на лични данни, постановен по искане на субект на лични данни по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(ОРЗД), като по делото няма данни отношенията на страните по делото да се приключени. Този извод следва от представеното по делото писмо – отговор от 21.07.2025г. от „Неткредит“ ООД и приложенията към него, издадено от администратора на лични данни. Образуваното пред СЕС дело № С-676/2025 г. е по отправено запитване от АС - Варна с поставени общо пет въпроса, които обаче касаят права на субекта на данни при приключени договорни отношения с администратора, поради което настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК - поставените въпроси пред СЕС по посоченото дело не обуславят изхода по спора, поради тяхната неотносимост. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него акт, с който е отказано да бъдат предоставени носителите на лични данни, въз основа на които те се обработват на субекта на същите е в противоречие с принципите на прозрачност и отчетност. След анализ на приложимите текстове от Регламент (ЕС) 2016/679 и решение на СЕС по Дело C-487/21, съдът е извел, че администраторът дължи поведение, чрез което да предостави на субекта всякаква информация по отношение обработването /чл. 12, § 1 от Регламента/ в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, чрез която субектът да може да провери налице ли е законосъобразно обработване на личните му данни, в т. ч. кои са целите на това обработване, които всъщност са обусловени изцяло от конкретното фактическо основание, предпоставило пряката нужда от обработка – в случая наличието на сключени договори за парични заеми и/или съществуването на преддоговорни отношения. АС - Варна е приел, че след като е направено изрично искане за предоставяне на копия от документи, съдържащи лични данни, както и целта на това искане - а именно за да се извърши справка на обработваните данни с цел да се увери субектът, какъв е обема на обработваните данни, реалните цели на обработка, също така за установяване, упражняване и защита на неговите права, то същите се дължат в изпълнение на принципите за прозрачност и отчетност, както и субекта на данни да може да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване. При извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна претенцията на касатора за недопустимост на съдебния акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено от надлежен съдебен състав, действащ в пределите на предоставените му правомощия, подписано е от разгледалия го съдия. Спорът е разгледан при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателните такива. За жалбоподателят е налице правен интерес от оспорването, доколкото същият твърди, че не е удовлетворено искането му да му бъдат предоставени всички носители на личните му данни – копие на договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни, за да извърши проверка на обработваните данни. Поради това доводът в касационната жалба, че решението е недопустимо е неоснователен. Административен съд Варна се е произнесъл по изричен отказ на администратора на лични данни, обективиран в писмо от 21.07.2025г. да предостави копия на търсените от К. документи. Съдът е изложил подробни съображения за правния интерес от търсената защита, които се споделят изцяло от касационния състав. Отказът на дружеството – администратор на лични данни да предостави на Г. К. достъп до конкретните носители на лични данни, т. е. документите, чрез които тези данни се обработват /договори и др. документи/, обуславя наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за жалбоподателя и обуславя законно развитие на съдебния процес. Фактическата обстановка не е спорна между страните и правилно е установена и възприета от АС - Варна. Правило е определен и предмета на спора между страните, а именно писмо – отговор от 21.07.2025г. с което администратора на лични данни потвърждава, че дружеството посредством представения формуляр е предоставило информация за пълния обем на обработваните данни, но е отказал предоставяне на копия от носителите на лични данни. От там и правилно е определен материално правния въпрос - следва ли в хипотезата на чл. 15 § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679/, администраторът на лични данни „Неткредит“ ООД да предостави на жалбоподателя поисканите от него носители на лични данни /договори, анекси, погасителни планове, европейски формуляри и др./, въз основа на които тези данни се обработват или това искане е неоснователно и прекомерно и следва да му бъде отказано съгласно чл. 12, § 5, б. „б“ от Регламента. Правилно АС – Варна е приел за незаконосъобразен отказа на дружеството, което е сезирано със заявление по чл. 15 от Регламента, отправено до него в качеството на администратор на лични данни от субект на данни, а именно – Г. К., като изискванията за тези заявления са посочени в чл. 37в от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В конкретния случай, отправеното от К. искане до администратора на лични данни – „Неткредит“ ООД има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството, като администратор на лични данни, отказал по същество на заявлението на Г. К. от 22.04.2025г. и повторно такова от 23.05.2025 г., съдържащо конкретно формулирани искания не е изпълнило задълженията си, предвидени в разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, според която администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Съгласно чл. 12, § 3 от ОРЗД, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, като администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. В конкретния случай администраторът на лични данни не е изпълнил задълженията си за предоставяне на субекта на данни копия от поисканите договори, анекси към тях и погасителни планове, стандартни европейски формуляри и др. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционният съд за дължимост на исканите носители на лични данни. Субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 има право да знае дали се обработват негови лични данни, същите дали са точни и при липса на необходимост, респ. отпаднала такава, данните да бъдат изтрити /правото да бъде забравен/. Адекватният начин да получи търсената информация и да осъществи правата си по Регламента е като бъдат предоставени копия на носителите на тези лични данни. Правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. Не се установяват допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. АС - Варна е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, които е анализирал и обсъдил подробно. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства Неоснователна е претенцията на касатора за нарушаване на съдопроизводствените правила, поради недопусната съдебна експертиза. Спорът по делото е правен и за решаването му на съда не са били необходими специални знания от вещи лица, специалисти. Отговор на правните въпроси е даден от съда, който е компетентен с постановеното решение по делото.. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила при липса на касационни основания за отмяна. При този изход на спора касационния жалбоподател следва да заплати на ответника претендираните и доказани разноски по делото в размер на 460,16 евро. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение,