Решение № 4955 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Изи Финанс“ЕООД против решение № 11 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело 1587/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково (АС - Хасково). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за недопустимост и с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска оспореното решение да се обезсили и делото да се прекрати, алтернативно да се отмени и да се постанови нов съдебен акт по същество или да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски по представен списък. В писмена молба на основание чл. 176а, ал. 1 АПК касаторът иска изменение на оспореното решение в частта с присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като се намалят. В подкрепа на искането си излага доводи, че не е налице правна и фактическа сложност на делото, както и че присъденото адвокатско възнаграждение не съобразено с положения адвокатски труд по делото. Ответникът Т. Т. Ч. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък и прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище, счита подаденото искане за изменение на оспореното решение в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно и иска да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 11 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1587/2025 г. по описа на АС – Хасково по жалба на Т. Т. Ч. е отменен отказа на „Изи Финанс“ ЕООД в частта, в която не е предоставена информацията по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните/ Регламент (ЕС) 2016/679), както и в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с извършените плащания във връзка с договорите по подадено от жалбоподателката заявление от 16.07.2024 г. за упражняване на право на достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 679/2016, преписката е изпратена на „Изи Финанс“ЕООД с указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че предмета на контрол за законосъобразност е мълчалив отказ на администратора на лични данни „Изи Финанс“ЕООД да предостави в пълнота поисканите информация и копия от документи по заявлението на Т. Ч. от 16.07.2024 г. във връзка с влязло в сила на 01.02.2025 г. решение № 249 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело 779/2024 г. по описа на АС – Хасково. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с жалба от заинтересовано лице с твърдения, че администратор на лични данни е отказал да уважи отправено до него искане, с което се упражнява право по ОРЗД. С разпореждане № 7426 от 24.09.2025 г., постановено по адм. дело 1587/2025 г. по описа на АС – Хасково са конституирани страните по делото с оглед обстоятелствената част и петитума на жалбата, но не е определен предмета на оспорване като изричен или мълчалив отказ, респективно дата, на която е издаден или формиран. Липсата на определяне на предмета на спора по несъмнен начин, а само като отказ на „Изи Финанс“ ЕООД да се произнесе по заявление от 16.07.2024 г., ограничава касационната инстанция както да осъществи контрол доколко проверката по чл. 158 от АПК, която се дължи спрямо всяка жалба е правилно извършена от първата инстанция административният съд, така и да прецени наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК. Това процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, защото възпрепятства проверка относно срока за подаване на жалбата, респективно допустимостта на съдебното производство. При установяване на фактическата обстановка по спора съдът не е обсъдил всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Налице е противоречие между мотивите на оспореното решение и постановения диспозитив. Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба против мълчалив отказ на „Изи Финанс“ЕООД да се поизнесе в цялост по заявлението на Т. Ч. от 16.07.2024 г., но е постановил отмяна на отказ в частта, в която „Изи Финанс“ЕООД не е предоставил поисканата информация по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 679/2016, както и в частта, в която не са предоставени лични данни, свързани с извършените плащания по договорите. Липса обсъждане от страна на съда на влязлото в сила решение № 249 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело 779/2024 г. по описа на АС – Хасково в изпълнение на което на субекта на данни са предоставени от копия поисканите договори, съдържащи личните данни на жалбоподателката, при твърдения от нейна страна, че до изпълнението на посоченото влязло в сила решение се е стигнало по реда на чл. 304 от АПК. Допуснатите съдопроизводствени нарушения от страна на административния съд са съществени и препятстват извършването на проверка от касационната инстанция по отношение на приложението на материалния закон с оглед разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК. Предвид изложеното обжалваното решение на АС - Хасково трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд да изпълни задълженията си по чл. 158 от АПК, за да бъде индивидуализиран оспорения от Т. Ч. отказ, в резултат, на което да се провери редовна и допустима ли е жалбата, след което евентуално бъдат конституирани надлежните страни в процеса в зависимост от уточняване на предмета на спора и осъществят следващите съдопроизводствени действия. По отношение на искането за изменение на оспореното решение в частта с присъдените разноски с оглед изхода на спора същото се явява безпредметно за обсъждане. С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК по претенциите за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение