Решение № 30 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г.

Решение № 30 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба на К. Ц. Х., представлявана от адв. Д. К., срещу въззивно решение № 133/21.03.2014 г., постановено по възз. гр. д. № 1081/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, потвърждаваща решение № 321/17.10.2013 г. по гр. д. № 1312/2012 г. на Районен съд - Велинград, с което е уважен предявеният от А. Г. У., Т. Г. У., Г. А. У. и М. Г. У. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и е обявен за нищожен, като привиден, договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***/25.05.201*г. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответниците по жалбата, представлявани от адв. И. В., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят въззивното решение да бъде потвърдено и да им се присъдят направените за тази инстанция разноски по делото. С определение № 1177/22.10.2014 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за значението на писмен документ, издаден и подписан само от единия съпруг - страна по сключена през време на брака придобивна сделка, да послужи като доказателство в процеса за разкриване на симулативността й; и за действието, което такъв документ има спрямо другия съпруг, който не е участник в сделката, но придобива права от нея по силата на закона /чл. 21 СК/. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, в отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, приема: С решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /реш. № 464/16.06.2010 по гр. д. № 1069/2009 г. I г. о., реш. № 91/13.07.2011 г. по гр. д. № 2969/2008 г. IV г. о., реш. № 544/06.01.2011 г. II г. о., реш. № 775/22.11. 2010 г. по гр. д. № 929/2009 г. I г. о. и др./, е възприето, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл. 19, ал. 1 СК - отм./ режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Затова обратният документ, изхождащ от съпруга - купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг. В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия. Тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл. 217 ГПК /респ. чл. 173 ГПК - отм./, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Това разбиране се споделя от настоящия състав на ВКС. Подчиненото материалноправно и процесуалноправно положение на неучастващия в сделката съпруг, спрямо съпруга-купувач, се извежда именно от факта, че макар да не е посочен като страна в договора, той придобива права от него по силата на закона. В този смисъл неучастващият съпруг следва правното положение /като права и задължения/ на съпруга - страна по сделката, без това да означава, че във всички случаи, когато има издаден обратен документ той разпростира действието си и по отношение на неучастващото в договора лице. Симулацията е съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни. Когато е установено, че единият съпруг, не е в кръга на "договарящите" и не е подписал документа, разкриващ симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл. 165, ал. 2 ГПК/. По основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното: Видно от приложения нотариален акт № ***/25.05.201* г., обективиращ договор за продажба на недвижим имот, купувач по сделката е само съпругът Л. У., а продавачи - А. У. и Т. У. /негови родители/, Г. А. У. /негов брат/ и М. Г. У. /негова леля/. В. съд е приел, че представеното по делото писмено доказателство, наименувано "обратно писмо", издадено и подписано от Л. У., и съдържащо изявление за симулативния характер на явното съглашение, е противопоставимо на неучаствалата в сделката съпруга и я обвързва, защото по силата на закона /чл. 21 СК/ тя придобива права, а не се намалява имуществото й. Направен е извод, че неучаствалата съпруга следва положението на своя съпруг - "материалноправно и процесуално - включително при доказването на симулацията". Като следствие от това е посочено, че изявлението за привидност на явната сделка /прикриваща договор за дарение/, съдържащо се в изходящия от съпруга - купувач писмен документ, има характеристиките на пълно обратно писмо, което само по себе си е достатъчно доказателство за разкриване на симулацията. Предвид дадения отговор на правните въпроси, изводът на въззивния съд относно характера и значението на обратния документ, подписан само от съпруга-купувач, като пълно и обвързващо неучаствалата съпруга доказателство за симулативния характер на сделката, е неправилен. Ответницата К. Ц. Х. не е страна по придобивната сделка, но по силата на чл. 21 СК, черпи права от нея, защото към този момент е била в брак с ответника Л. У. Издаденото от последния обратно писмо, сочещо, че в действителност се сключва договор за дарение, че записаната в нотариалния акт продажна цена от 14 000 лв. за имота не е договаряна, не е плащана и не се дължи, е непротивопоставимо и не обвързва неучаствалата съпруга, но съставлява начало на писмено доказателство, създаващо вероятност за симулация. Подчинеността в правното положение /материалноправно и процесуалноправно/, на неучастващия съпруг, на правното положение на съпруга - страна по сделката, касае правата и задълженията, възникващи за него от договора по силата на закона. Тази подчиненост не може да се пренася, нито да следва закономерно, в процесуалното правоотношение на всеки един от съпрузите-необходими другари - със съда. При противоречие във фактическите им твърдения относно общите факти, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В случая, макар и неправилно да е характеризирал издаденото от съпруга - купувач обратно писмо, като "пълен обратен документ" и достатъчен за разкриване на симулацията, на практика въззивният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства - обяснения на страните, писмени доказателства и свидетелски показания. Отбелязан е фактът, че обратното писмо, издадено от съпруга Л. У. и декларацията, подписана от продавачите А. У., Т. У., Г. У. и М. У., съдържащи изявления за симулативност на явната сделка, нямат достоверна дата. Същевременно това обстоятелство е преценено и съпоставено с останалите доказателства, установяващи мотивите за сключване на сделката; със записаното в нотариалния акт предварително плащане на цена от 14 000 лв. /по-ниска и от данъчната оценка на имота/, с последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите Д. П. и В. У., включително с обясненията на страните по договора за времето на съставяне на обратното писмо и декларацията. Твърдението на ответницата, че по договора за продажба, вписаната в нотариалния акт цена от 14 000 лв., е заплатена чрез стойността на извършено строителство и подобрения в имота след 2005 г., правилно е прието за недоказано. В тази връзка са обсъдени и анализирани свидетелските показания, сочещи, че дядото и родителите на Л. У. са осъществили строителството на жилищната сграда, а през годините и подобренията в нея; както и че след 2005 г. бившите съпрузи Л. У. и К. Х. не са извършвали строителство, или подобрения в имота. Тези факти са установени и с неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Верността на писмените изявления на страните по договора, че действителната им обща воля е била да бъде надарен Л. У., че продажна цена не е уговаряна, не е плащана и не се дължи и занапред от купувача по явната сделка, фактически се установява и от твърдението на ответницата, че сумата от 14 000 лв. е "платена предварително" и тя представлява "стойността на изразходваните средства за строителство в имота". По същество това изявление, направено в писмения й отговор, категорично сочи, че за прехвърления имот не е плащана продажна цена. Липсата на съгласие между договарящите да бъдат обвързани с договор за продажба, се установява по категоричен начин и от дадените от тях обяснения за причините и обстоятелствата за сключване на сделката, които са логични и житейски оправдани - привидността е създадена, за да се преодолеят възникналите към този момент неразбирателства в семейството на Л. и К. У. и в отговор на настояването на последната наследствения имот да се прехвърли "чрез продажба". Въпреки оформянето на сделката като продажба, договарящите от самото начало са били с ясното съзнание, че не желаят правните й последици, а действителните им отношения се уреждат от договор за дарение. С оглед на всичко изложено, при преценката на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, въззивният съд е формирал обоснован и законосъобразен краен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, обявявайки за нищожен като привиден договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***/25.05.201* г. При този изход на делото, съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по жалбата се дължат разноски за настоящата инстанция. Същите обаче, представлявани от адв. В., в о. с. з. от 22.01.2015 г. са представили списък на разноски по чл. 80 ГПК, за сумите 1 060 лв. - разноски пред РС - Велинград и 500 лв. - разноски за въззивното производство. Тези разноски са присъдени на страните с постановените съдебни решения на районния и окръжния съд. Те не могат да се присъждат повторно. Доказателства за направени разноски за касационното производство не са представени нито с отговора на касационната жалба, нито в съдебното заседание от 22.01.2015 г., поради което такива не могат да бъдат присъдени. Мотивиран така и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение