Решение № 5670 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1409/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) срещу Решение № 38131/ 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 642/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № Ц-2/ 01.01.2025 г. на Комисията, в частта му по т. 18, с която по отношение на „Инертстрой-Калето" АД, ЕИК 106028833, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Т. Й., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 31а, ал. 2, чл. 31б, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 33, чл. 33а и чл. 36а, ал. 2 ЗЕ, чл. 22, ал. 1 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ) и чл. 38, ал. 1, чл. 40, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), Комисията е изменила, считано от 01.01.2025 г., утвърдените с Решение № Ц-16 от 30.06.2024 г. пределни цени на топлинната енергия и определените преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като е осъдена КЕВР за разноски.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

КЕВР сочи, че съдът правилно е установил, че решението, в оспорената му част, е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, с посочване на фактическите и правни основания за упражняване на компетентността, съответно, че не са констатирани съществени нарушения на административнопрозиводствените правила, като при постановяване на акта не е ограничено правото на заинтересованите лица да изразят становища. Същевременно обаче касаторът настоява, че е неправилен изводът на съда за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, като е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и с изискването за мотивираност. Според касатора изводите на решаващия състав, че Решението в частта му по т. 18, не компенсира икономически обоснованите разходи на дружеството, са неправилни. Касаторът настоява, че вещите лица не са имали задача и нямат заключение относно икономическата обоснованост на разходите на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Счита, че Правилата за определяне на това кои разходи за природен газ са икономически обосновани и могат да се включват в регулираните цени, регламентирани в чл. 24, ал. 5 от НРЦЕЕ и в аналогичната разпоредба на чл. 8, ал. 8 от НРЦТЕ, са съобразени при издаване на оспорения акт. Според касатора, в нарушение на процесуалните си задължения, АССГ не е обсъдил становището на КЕВР, че повдигнатият от дружеството въпрос относно липсата на правна възможност за признаване на разходи за компресиран природен газ съгласно разпоредбите на НРЦЕЕ и НРЦТЕ е обсъден подробно в предходно Решение № Ц-16 от 30.06.2024 г. на КЕВР за определяне на цените за регулаторния период от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г., които цени с процесното Решение № Ц-2 от 01.01.2025 г. се изменят в рамките на ограничено по обем административно производство. В тази връзка прави възражение, че е останала необсъдена принципната позиция на регулатора, отразена в Решение № Ц-16/ 30.06.2024 г. на КЕВР, по идентично възражение на дружеството относно разходи за компресиран природен газ, с изложени от органа подробни мотиви, относими според касатора и към настоящия казус. Прави възражение, че съдът не е изложил никакви мотиви за отказа да обсъди Решение № Ц-16/ 30.06.2024 г., съдържащо автентично тълкуване на двете наредби. В подробно изложени съображения касаторът изразява несъгласие с всеки един от изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, вкл. в частта на разноските. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. В условията на евентуалност иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба - „Инертстрой-Калето" АД, ЕИК 106028833, представлявано от изпълнителния директор Т. Й., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Церовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Велчева, която поддържа касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Представя Писмени бележки.

Ответникът - Фонд „Сигурност на електроенергийната система" не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение в съответната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното производство съдът е приел за установено, че „Инертстрой-Калето" АД притежава електроцентрала за високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия с обща инсталирана електрическа мощност 3.358 MW, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Запад" АД. Посочил е, че с Решение № Ц-16 от 30.06.2024 г., считано от 01.07.2024 г., Комисията за енергийно и водно регулиране е утвърдила на дружествата от сектор „Топлоенергетика" пределни цени на топлинната енергия и е определила преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала". След анализ на финансовото състояние на дружествата от този сектор за 2023 г., съгласно представените годишни финансови отчети, Комисията е определила прогнозна годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г. в размер на 88.50 евро/MWh или 173.09 лв./MWh, съответно прогнозна пазарна цена за групата производители на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, в размер на 177.70 лв./MWh. Съдът е отразил, че по отношение на жалбоподателя са извършени корекции на ценообразуващите елементи, вследствие на което на дружеството са установени:

1. Преференциална цена на електрическата енергия – 261.49 лв./MWh;

2. Премия по чл. 33а от Закона за енергетиката (ЗЕ) – 83.79 лв./MWh;

3. Ценообразуващи елементи на цената по т. 1:

■ Необходими годишни приходи - 7 118 хил. лв., в т. ч.:

о Разходи 6 847 хил. лв., от които условно-постоянни - 2 785 хил. лв. и променливи - 4 062 хил. лв.;

о Регулаторна база на активите - 5 192 хил. лв.;

о Норма на възвръщаемост – 5.42 %;

■ Количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 19 900 MWh.

Съдът е изложил, че в изпълнение на заповед на Председателя на КЕВР е бил извършен анализ на изменението между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. спрямо постигнатата и прогнозна такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, както и изменението между определената прогнозна цена на природния газ за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. спрямо постигнатата и прогнозна такава за оставащия срок от периода, който анализ бил отразен в Доклад с вх. № Е-Дк-1405 от 12.12.2024 г., приет с решение на КЕВР по протокол № 360 от 13.12.2024 г. С решение по т. 2 на същото заседание Комисията открила производство за изменение на утвърдените, съответно определени с нейно Решение № Ц-16 от 30.06.2024 г. пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. За откритото производство Комисията е приела съкратени процедури и срокове. На 18.12.2024 г. било проведено открито заседание на КЕВР за разглеждане на представения от работната група Доклад с вх. № Е-Дк-1405 от 12.12.2024 г., с участието на заинтересованите страни, сред които и жалбоподателят. Срещу Доклада било представено писмено становище, с което дружеството е възразило срещу дискриминационния подход на работната група, който счело, че нарушава принципите на равнопоставеност, разписани в чл. 23, т. 5 от ЗЕ, недискриминация, обективност и прозрачност при ценообразуването, както и изискването за еднакво третиране на сходни случаи. Съдът е отразил, че дружеството изтъкнало три основни проблема, водещи до финансови загуби и дискриминационно отношение: некоректна цена на природния газ, облагане на нормата за възвръщаемост и непризнаване на разходите за компресиран газ, като е изложило конкретно на какво се дължи необективността и дискриминационното отношение на административния орган. Възражението на дружеството било прието за частично основателно по отношение на прогнозната индивидуална крайна цена на природния газ, поради което и КЕВР му определила такава в размер на 80.18 лв./MWh, но отхвърлила аргументите на дружеството относно разходите за вноски към ФСЕС. По отношение на тези разходи Комисията счела, че те не се включват в състава на признатите от нея разходи, съгласно чл. 36е, ал. 4 от ЗЕ. По отношение на искането на дружеството да бъде изменена нормата на възвращаемост на капитала, като същата бъде определена в размер на поне 11 %, в решението си Комисията посочила, че съгласно чл. 15, ал. 1 от НРЦЕЕ, нормата на възвръщаемост на капитала се определя за целия регулаторен период, в случая от 01.07.2024 г. до 30.06.2025 г. и не подлежи на изменение в конкретното административно производство. Така съдът е приел, че като краен резултат, с Решение № Ц-2 от 01.01.2025 г., в т. 18 от същото, Комисията е определила на дружеството преференциална цена на електрическата енергия – 294.58 лв./MWh; премия по чл. 33а от ЗЕ – 76.72 лв./MWh. Ценообразуващи елементи на цената по т. 1: Необходими годишни приходи - 7 899 хил. лв., в т. ч.: Разходи - 7 627 хил. лв., от които условно-постоянни -2 785 хил. лв. и променливи - 4 842 хил. лв.; Регулаторна база на активите - 5 289 хил. лв.; Норма на възвръщаемост - 5.42%; Количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 19 900 MWh.

За изясняване на спора съдът е назначил комплексна технико-икономическа експертиза (СКТИЕ), заключението по която е изготвено при ползване на приетите по делото писмени доказателства, включително решения на КЕВР № Ц-16/ 30.06.2024 г. и № Ц-2/ 01.01.2025 г., електронните модели на КЕВР с одобрените от нея ценообразуващи технически и икономически параметри.

За да отмени Решението в оспорената му част, съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Обсъдил е приложимите правни норми, като е стигнал до извода, че Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия не регламентират изрично ценообразуването на разходите за природен газ, доставян като КПГ, тъй като разпоредбите на чл. 24, ал. 5 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 8 от НРЦТЕ разглеждат единствено случаите, в които газът се доставя от обществения доставчик и от търговците на природен газ през газопреносната и/или газоразпределителната мрежа. Приел е, че формалният пропуск в регулаторните наредби, приети от КЕВР, не може да послужи като основание да се откаже покриване на реално възникналите и икономически обосновани разходи, доколкото това би нарушило императивната норма на чл. 31, т. 2 от ЗЕ. Посочил е, че първоначално КЕВР е определила индивидуална прогнозна цена на природен газ за дружеството от 66.15 лв./МВтч, в която не са включени разходите за пренос и достъп по мрежата, нито тези за транспортиране или компресиране на КПГ, които дружеството реално заплаща на неговия доставчик, като след подадено възражение КЕВР е определила нова, по-висока прогнозна цена в размер на 80.18 лв./МВтч, изравнена с цената на „Топлофикация - Враца" ЕАД, в която са включени цени за пренос и достъп през газопреносната, съответно газоразпределителната мрежа, изчислени в съответствие с режима на потребление и природен газ – общо 6.39 лв./ МВтч, определени в Решение № Ц-16/ 30.06.2024 г. и останали непроменени в Решение № Ц-2 от 01.01.2025 г., но е счел, че тази корекция не съответства на изискването за компенсиране на икономически обоснованите разходи в регулираната дейност. Изложил е, че в случая КЕВР прави частична компенсация (изравнявайки цената с друго дружество), което на практика представлява административен компромис, който не покрива реалната разлика и не замества изричната нужда от признаване на присъщите и необходимите разходи за транспорт и компресия (заместващи мрежовите услуги разходи) съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 от НРЦЕЕ. Според съда изравняването на цената с това на друго дружество, използващо мрежов газ, не е приемливо като сравнителен подход за определяне на справедлива икономически обоснована цена, включваща признаване на мрежови (или заместващи) разходи. Посочил е, че КЕВР е следвало да отчете различията в механизма на производството при дружеството, което няма директна връзка с газопровода и произвежда енергия с КПГ, и това, което използва газ по мрежата (газопреносна или газоразпределителна мрежа). Според съда тези различия в механизма на производството пряко засягат доставката, а оттам и цената, тъй като дружествата, ползващи газ по мрежата, разчитат на директно присъединяване към газопровода и получават постоянен поток на некомпресиран газ. Тези дружества заплащат регулирани такси за достъп и пренос, които са определени в Наредбите за регулиране на цените (НРЦЕЕ/НРЦТЕ), като за разлика от тях, дружествата, използващи КПГ, нямат пряка връзка с мрежата. Те заплащат логистична цена, включваща разходи за компресия, транспорт и декомпресия, които заместват мрежовите такси. Съдът е посочил, че тези специфични разходи не са изрично регламентирани в регулаторните наредби, което налага прилагането на компенсаторни административни механизми от страна на КЕВР за покриване на разликата между прогнозната и реалната цена на горивото (природния газ) за регулираните дружества. Съдът, въз основа на заключението по приетата по делото СКТИЕ, е приел, че разходите за транспортиране и компресиране на КПГ са „присъщи и необходими за извършване на лицензионната дейност", функционален еквивалент на мрежовите услуги, поради което трябва да бъдат приети от Комисията за ценообразуващи елементи, като се третират като заместващи разходи, еквивалентни на таксите за достъп и пренос. Отказът на административния орган да ги признае в пълния им обем и да ги компенсира, съдът е възприел за нарушение на принципа за възстановяване на икономически обоснованите разходи. Посочил е, че КЕВР е определила прогнозна цена на природния газ за жалбоподателя в размер на 80.18 лв./MWh, приравнявайки я механично към цената на „Топлофикация Враца" ЕАД, но не е изложил конкретни мотиви. Позовал се е на заключението на вещите лица, че КЕВР de facto е признала частично (скрито) разходи за транспорт/ достъп в размер на разликата от 7.41 лв./MWh над базовата цена, но е счел, че липсата на прозрачна калкулация прави акта непроверяем, като е указал, че административният орган е длъжен да обоснове индивидуалната цена на база реалните разходи на конкретното дружество, а не чрез аналогия с други субекти. Липсата на мотиви в тази част е счел за самостоятелно основание за отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 2 от АПК. Позовавайки се на заключението по СКТИЕ, съдът е приел, че реално постигнатата цена на природния газ от дружеството за периода 01.07.2024 г.– 31.12.2024 г. е 99.56 лв./МВтч, което е с 50% по-високо от прогнозната цена, утвърдена от КЕВР, а некомпенсираната разлика в разходите за този шестмесечен период възлиза на 862 945 лв. Констатирал е, че увеличението на разходите за гориво води до увеличение на паричните разходи, а оттам и на Необходимия оборотен капитал (НОК) с 97 хил. лв. (от 818 хил. лв. на 915 хил. лв.), докато утвърдената норма на възвръщаемост на капитала остава непроменена (5.42%). Възприел е извода на вещите лица, че това се дължи на техническа грешка в електронния модел на КЕВР, където е въведено фиксирано число вместо формула, вследствие на което възвръщаемостта е изчислена на база занижен НОК (640 хил. лв.), а не на реално необходимия от 915 хил. лв., при което разминаването е довело до нелогичен резултат, при който въпреки увеличението на регулаторната база на активите с 97 хил. лв. (вследствие на увеличените разходи за гориво), възвръщаемостта на капитала е останала непроменена. Така е стигнал до извода, че утвърдената преференциална цена е изчислена неправилно и е трябвало да бъде още по-висока, за да покрие правилно изчислената възвръщаемост, т.е. че Решение № Ц-2/ 01.01.2025 г. е прието при невярна изчислителна база, което представлява нарушение на процедурата по ценообразуване и отделно основание за отмяната му в обжалваната част. При тези съображения съдът е отменил Решението в обжалваната част и е присъдил на жалбоподателя сторените съдебно – деловодни разноски, като е изложил мотиви защо намира възражението за прекомерност за неоснователно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ Комисията осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЕ Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Преференциалната цена на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЕ, се определя по реда, посочен в ал. 3 на чл. 33 от ЗЕ, на база индивидуалните разходи за производство съгласно НРЦЕЕ.

Съгласно чл. 31б, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, КЕВР има право при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия, цените за достъп и/или пренос през електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 по време на ценовия период, но не по-често от веднъж на календарно тримесечие, като изменя признатия размер на други ценообразуващи елементи при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите.

При тези правомощия правилно съдът е счел, че Решение № Ц-2 от 01.01.2025 г. на КЕВР, в оспорената му част, е прието при наличието на кворум с изискуемото мнозинство, от състав на Комисията, който съответства на изискванията на закона. Проведено е открито заседание за обсъждане на приетия доклад, на което е участвал и жалбоподателят, с което е спазен принципът за публичност. Подадено е било възражение от жалбоподателя, което е уважено частично.

Както вече беше посочено, за да отмени оспореното решение в частта по т. 18, първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото заключение от СКТИЕ, което въпреки възраженията на ответника срещу отделни отговори, не е оспорено от него, а е изразено становище от процесуалния му представител в съдебно заседание да бъде прието като подробно дадено, като не са направени искания за ново заключение или други доказателства.

Съгласно икономическата част от експертизата, на дружеството не е извършена корекция по чл. 24а, ал. 1 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 10 от НРЦТЕ, която предвижда компенсиране на разлики между прогнозните и отчетените разходи за природен газ и прогнозните и отчетените разходи за въглеродни емисии в следващия регулаторен/ценови период. Дружеството не е компенсирано и за недовзет приход от природен газ за предходния регулаторен период и за периода преди предходния.

При определяне на преференциалната цена на електрическата енергия КЕВР не е признала на дружеството разходи за пренос и достъп до газоразпределитедната мрежа, нито е признала други заместващи разходи, например транспортиране или компресиране.

КЕВР е приела за установено наличието на съществено изменение, както в прогнозната пазарна цена за електрическа енергия (22.60 % отклонение), така и в цената на природния газ (17.05 % отклонение), като и двете отклонения са над прага от 15 %, което е обосновало изменение на цените съгласно § 1, т. 16а и т. 16б от ДР на НРЦЕЕ. Вследствие на това, КЕВР е актуализирала прогнозите си, като новата прогнозна пазарна цена (ППЦ) за базов продукт е определена на 212.21 лв./MWh, а ППЦ за групата производители от ВЕКП (за целите на премиите) – на 217.86 лв./MWh. Новата среднопретеглена цена на природния газ за регулаторния период е определена на 74.40 лв./MWh, а индивидуалната крайна цена за процесното дружество е фиксирана на 80.18 лв./MWh. Във връзка с повишаването на цената на газа е коригиран коефициентът за ефективност на производството на електрическа енергия, като за дружеството е определен коефициент 0.4932 и са утвърдени следните конкретни параметри: Преференциалната цена на електрическата енергия от 294.58 лв./MWh, а премията по чл. 33а от ЗЕ – 76.72 лв./MWh. Необходимите годишни приходи са определени на 7 899 хил. лв., включващи разходи от 7 627 хил. лв. (от които 4 842 хил. лв. променливи), при регулаторна база на дейностите (РБА) от 5 289 хил. лв. и запазена норма за възвръщаемост от 5.42 % за утвърденото количество електрическа енергия от ВЕКП в размер на 19 900 MWh. Типът на инсталацията на дружеството не позволява производството на некомбинирана полезна ТЕ, по смисъла на Наредба № РД-16-267/ 19.03.2008 г. за определяне на количеството ЕЕ, произведена от комбинирано производство на ТЕ и ЕЕ. Дружеството е производител на ЕЕ и ТЕ по смисъла на т. 46 от § 1 от ДР на ЗЕ. Нетното количество комбинирана ЕЕ, произведена от дружеството, се продава на местното ЕРД по преференциални цени, определени от КЕВР. Дружеството не експлоатира мрежа за пренос на ТЕ и/или за пренос и разпределение на ЕЕ. Установено е, че дружеството ползва компресиран природен газ, при което прави разходи за доставка на природен газ чрез договор за доставка на компресиран природен газ. КЕВР не е признала и не е предвидила разходи за достъп и пренос на природен газ през ГРМ във връзка с компенсиране на тези разходи за процесния регулаторен период. Определената от КЕВР цена на природния газ за процесния ценови период 01.01.2025-30.06.2025 г. не е съобразена с потреблението на природен газ от дружеството.

При правилно установена фактическа обстановка и базирайки се най-вече на заключението от приетата СКТИЕ, първоинстанционният съд е извел правилни изводи за незаконосъобразност на процесното решение в оспорената му част, които изводи се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 от НРЦЕЕ и чл. 8, ал. 8, т. 2 от НРЦТЕ разходите за основно гориво - природен газ, се остойностяват на база изчислена за съответното енергийно предприятие годишна индивидуална прогнозна цена за регулаторния период, към която се добавят цените за достъп и пренос през газопреносната, съответно газоразпределителната мрежа.

За да бъдат обосновани извършените корекции, КЕВР следва да извърши анализ по всеки конкретен ценови елемент. При оценката си за икономическа и техническа обоснованост по отделните ценообразуващи елементи, КЕВР трябва да се позове на обосновката от дружеството, на съпоставка и сравнение със сходни предприятия и сходни пазари, при прилагане на корекционни коефициенти, отчитащи спецификата на средата, както и сравнимост с предприятия, осъществяващи своята дейност в конкурентна среда по отношение на конкретното дружество.

Такъв анализ липсва по отношение на посочените разходи, а те безспорно са допустим ценообразуващ елемент съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 8, т. 2 от НРЦТЕ и чл. 24, ал. 5, т. 2 от НРЦЕЕ.

КЕВР не е предвидила дружеството да бъде компенсирано за разходите си за природен газ за процесния регулаторен период.

Не е спорно, че дружеството ползва компресиран природен газ, при което прави разходи за доставка на същия чрез договор за доставка на компресиран природен газ, както и че това обстоятелство е било известно на КЕВР. Непризнаването на присъщо-необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обоснованите разходи за дейността и намаление на утвърдената възвръщаемост, като тези разходи са „присъщо-необходими" и следва да бъдат включени в цените на основание чл. 31, т. 2 и т. 4 от ЗЕ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е приел, че всички, извършени от дружеството, разходи следва да бъдат отразени в регулираните цени. Няма такъв извод в обжалваното решение. Съдът изрично е указал, че се касае за обосновани разходи, свързани с доставката на природен газ. Още във възражението срещу Доклада дружеството е посочило, че разходът му за доставка на компресиран газ за 1000 куб. м е на стойност 225 лв. без ДДС и следва да бъде взет предвид, но в противовес на това за последните години се отчита като недовзет приход и дружеството инкасира финансови загуби. Според заключението на вещите лица разходите за пренос и достъп до газоразпределителната мрежа са присъщи и необходими за дейността на дружеството, което използва компресиран природен газ (практика, известна и одобрена от КЕВР с Решение № Ц-25/ 30.06.2015 г.), като КЕВР е признала само частично тези или заместващи ги разходи (7.41 лв./МВтч), като в резултат на възражението е коригирала цената на природния газ до 80.18 лв./МВтч (равна на цената на „Топлофикация - Враца" ЕАД). Правилно и обосновано съдът е счел, че в случая КЕВР е направила частична компенсация, изравнявайки цената с тази на друго дружество, което на практика представлява административен компромис, който не покрива реалната разлика и не замества изричната нужда от признаване на присъщите и необходимите разходи за транспорт и компресия, заместващи мрежовите услуги разходи, съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 от НРЦЕЕ. Изравняването на цената с тази на друго дружество, използващо мрежов газ, не е приемливо като сравнителен подход за определяне на справедливо икономически обоснована цена, включваща признаване на мрежови (или заместващи) разходи. Както е приел първоинстанционният съд, КЕВР е следвало да отчете различията в механизма на производството при дружеството, което няма директна връзка с газопровода и произвежда енергия с КПГ, с това, което използва газ по мрежата (газопреносна или газоразпределителна мрежа). Тези различия в механизма на производството пряко засягат доставката, а оттам и цената. Това е така, защото, както се е обосновал първоинстанционният съд, дружествата, ползващи газ по мрежата, разчитат на директно присъединяване към газопровода, получават постоянен поток на некомпресиран газ. Тези дружества заплащат регулирани такси за достъп и пренос, които са определени в Наредбите за регулиране на цените (НРЦЕЕ/НРЦТЕ). За разлика от тях, дружествата, използващи КПГ, нямат пряка връзка с мрежата, при което заплащат логистична цена, включваща разходи за компресия, транспорт и декомпресия, които заместват мрежовите такси. Вярно е, че НРЦТЕ и НРЦЕЕ не регламентират изрично ценообразуването на разходите за доставяне на компресиран природен газ, но този факт, не е основание да се откаже покриване на тези специфични разходи. Обратното би означавало нарушение на императивната норма на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, в която е въведено изискването цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Неоснователно е във връзка с горното възражението, сторено в касационната жалба, че съдът не бил изложил мотиви защо е отказал да приложи тълкуването с Решение № Ц-16/ 30.06.2024 г. на двете наредби. От една страна, съдът е посочил, че наредбите не съдържат изрична регламентация на ценообразуването на разходите за доставка на КПГ, а от друга страна, той е съобразил това Решение. Следва да се има предвид, че същото вече е било предмет на преценка от съд и в обжалваната му от същото дружество част, е отменено с решение на АССГ, оставено в сила с Решение № 5110 от 12.05.2026 г. по адм. д. № 12213/2025 г., ІІІ отд. на ВАС.

Съгласно нормата на чл. 23, т. 4 от ЗЕ, регулирането на цените в енергетиката се извършва при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Този принцип изисква КЕВР да не допуска дружествата да бъдат ощетявани, когато реалните им разходи надхвърлят прогнозираните, като същевременно предпазват клиентите от необосновано високи цени.

Регулативната дейност на КЕВР е строго регламентирана и почива на императивно определени в закона параметри. Комисията не разполага с оперативна самостоятелност относно показателите, които следва да има предвид при ценовото регулиране. Разходите за транспортиране и компресиране на КПГ като „присъщи и необходими за извършване на лицензионната дейност", явявайки се функционален еквивалент на мрежовите услуги, следва да бъдат приети от КЕВР за заместващи разходи, еквивалентни на таксите за достъп и пренос и съответно за ценообразуващи елементи. Непризнаването им и отказът да бъдат компенсирани в пълен обем е нарушение на принципа за възстановяване на икономически обосновани разходи.

Определянето на икономически необосновани цени, които не могат да възстановят разходите за дейността на производителя на топлинна и електрическа енергия поставя дружеството в неравностойно положение с останалите производители.

Независимо от широката дискреционна власт, с която разполага, по силата на закона, за утвърждаване на пределни цени на топлинна енергия и на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, при прилагане на метода за ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала", административният орган е ограничен по отношение на предоставената от закона възможност за преценка, която може и трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.

Правилно, административният съд е приел, че подходът, възприет от Комисията, противоречи на целта на закона.

Съгласно методът на регулиране „Норма на възвращаемост“ и чл. 32, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ решението на КЕВР следва да утвърди прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, но в случая утвърдената възвръщаемост в размер на 272 хил. лв. не би могла да покрие непризнатите разходи за компресиране, съпътстващи доставката на природен газ, като тези разходи превишават възвръщаемостта повече от 3 пъти или с 862 945 лв., както е установено от вещите лица, при което към 31.12.2024 г. дружеството не е успяло да постигне никаква възвръщаемост.

Определената с Решение № Ц-16/ 30.06.2024 г. прогнозна цена на природния газ на дружеството за периода 01.07.2024 г. – 31.12.2024 г. е 66.15 лв./МВтч. Постигнатата от дружеството цена на природния газ за същия период е 99.56 лв./МВтч. Разликата между двете цени е 33.41 лв./МВтч, т.е. с 50 % по – висока. С обжалваното пред АССГ решение след възражението е одобрена цена на ПГ в размер на 80.18 лв./МВтч, която след изчислена прогнозна за дружеството цена от 72.77 лв./МВтч следва да включва частично разходи за пренос, достъп, разпределение и снабдяване или заместващи ги, тъй като дружеството ползва КПГ, но компенсации, както сочат вещите лица, не са извършвани. Този извод в заключението им не е опроверган от ответника в първоинстанционното производство.

Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил представените и приети в последното съдебно заседание като доказателства Решение № Ц-16 от 15.05.2025 г. и извадка от Решение № Ц-24 от 01.07.2025 г. Наличието на тези решения не променя сторените от съда изводи, а необсъждането им не опорочава постановеното съдебно решение. Така Решение № Ц-16 от 15.05.2025 г. на КЕВР е издадено в изпълнение на Решение № 7578 от 05.06.2024 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 2061 от 04.03.2025 г. по адм. дело № 7931/ 2024 г. на ВАС, като касае друг период, а именно за периода 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. Решение № Ц-24 от 01.07.2025 г. е издадено по заявления на дружествата от сектора, вкл. по Заявление с вх. № Е-14-76-1 от 02.04.2025 г. от „Инертстрой-Калето“ АД, за утвърждаване на преференциална цена на електрическа енергия в размер на 478.14 лв./МВтч без ДДС, като касае последващ на процесното решение период, а именно след 01.07.2025 г.

Изложеното налага извода, че касационната жалба по съществото на спора е неоснователна. Тя се явява неоснователна и относно размера на присъдените разноски. Съдът е изложил конкретни мотиви за оставянето без уважение на възражението за прекомерност, като размерът на присъденото възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, упражнената процесуална защита и на установената по тези дела съдебна практика.

По изложените мотиви, касационната инстанция, намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Независимо от изхода на спора и заявеното в отговора по касационната жалба искане от процесуалния представител на „Инертстрой - Калето" АД за присъждане на разноски за касационната инстанция, то поради липса на представени доказателства за договорени и извършени такива, съдът не се произнася по разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,