Определение № 922 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4127/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Г. Р. Г. против определение №341/27.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 185/2025 г. от състав на АС – Пловдив. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение по делото в частта за присъдените разноски, представляващи присъден на пълномощника на ищцата по делото, на основание чл.38, ал.2 ЗА. Съдът е приел, че сумата от 1925 лева съответства на обема на осъществената дейност на пълномощника, като е съобразил сравнително ниската фактическа и правна сложност на правния спор пред въззивната инстанция. В частната жалба се твърди, че съдът е определил възнаграждение, два поти по-ниско от предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящия състав на ВКС споделя изводите на въззивния съд относно сравнително ниската фактическа и правна сложност на правния спор пред въззивната инстанция, като счита, че с оглед обема на осъществената правна защита пред въззивната инстанция, сумата от 1925 лева е достатъчна като определено възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Позоваването на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като с оглед практиката на СЕС, приложението на наредбата не е задължително в настоящия случай и съдът разполага с правомощие да слезе под предвидения в тази наредба минимум, с оглед обема на осъществената защита и фактическата и правна сложност на правния спор. Предвид изложеното, определението на съда следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС