Определение № 4016 от 23.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2026 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. №12750 от 16.06.2026г., подадена от адв. Д. Л. Б. като процесуален представител на ответната по касационната жалба страна – А. И. В.. Искането е за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановения по делото съдебен акт, изразяваща в погрешно посочване на адвокат Р. Н., като процесуален представител на ответника по жалбата, в полза на която касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и представителство пред настоящата инстанция, вместо адвокат Б., която действително е оказала правната помощ и процесуално представителство. Постъпило е становище и от адв.Н., която счита молбата за неоснователна. Насрещната страна – касатор в производството – АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД не взема становище по молбата. Настоящият съдебен състав на ВКС, ГК, Трето отделение, намира, че молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението/определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. В настоящия случай не съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на определение № 3019 от 08.06.2026 г. по к.гр.дело № 1816/2026 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, поради което молбата следва да се остави без уважение. За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В процесния случай ответникът по касационната жалба е представляван пред настоящата инстанция от двама процесуални представители – адв.Н. и адв. Б. при условията на чл.38 ал.2 ЗА. И двамата са осъществили правна помощ и процесуално представителство, изразяващи се в подаването на мотивиран писмен отговор на касационната жалба. Като е съобразил изхода на делото, разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, ведно с обстоятелството,че договорът за правна помощ с адвокат Н. е от 15.03.2026г. /първи по време/, а договорът с адвокат Б. е от 17.03.2026г., както и еднаквия обем свършена работа от двамата процесуални представители, съдът е формирал воля, че касаторът следва да заплати в полза на адвокат Н. адвокатско възнаграждение. Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство, прецени, че следва да бъде представлявана от двама адвокати, тя при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Отговорността за заплащане на адвокатско възнаграждение за втория адвокат е на самата страна и е въпрос на вътрешни отношения между представлявания и процесуалния представител. По тези съображения, ВКС, състав на Трето гражданско отделение