Определение № 1776 от 09.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1051/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], против разпореждане № 850/22.11.2024 г. по в.гр.д. № 277/2024 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на М. В. Д., ЕГН [ЕГН], за законната лихва върху присъденото от първата инстанция обезщетение от 20 000 лева, считано от 15.09.2022 г. до 15.12.2022 г. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Изтъква се, че с разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на Д. за обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП от 30 000 лева (20 000 лева - присъдени с първоинстанционното решение и 10 000 лева допълнително присъдени от въззивния съд), ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното плащане, се изчерпва предметът на осъдителното решение. Включената в разпореждането на законната лихва върху присъденото от окръжния съд обезщетение за релевирания период от три месеца - от 15.09.2022 г. до 15.12.2022 г., не кореспондира с действителната воля на апелативния съд. Стига се до дублиране на лихви за посочения период. Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната част и обезсилване на издадения изпълнителен лист в тази част. Ответникът по частната жалба М. В. Д. оспорва същата като неоснователна, с довода, че съдебният изпълнител не е изпращал покана за доброволно изпълнение за сочената законна лихва за тримесечния период, тъй като с молба от 28.01.2025 г. взискателят е поискал тази сума да не се събира. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК. С решение № 221/18.11.2024 г. по по в.гр.д. № 277/2024 г. на Апелативен съд – Бургас е частично отменено решение № 84/13.03.2024 г., поправено с решение № 144/10.05.2024 г., по гр.д. № 101/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, като е осъдено застрахователното дружество да заплати на М. В. Д. допълнително още 10000 лева (сумата над присъдените от първата инстанция 20 000 лева до размера от 30 000 лева) - обезщетение за неимуществени вреди от получени телесни увреждания в резултат на пътно транспортно произшествие на 24.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху присъденото от първата инстанция обезщетение от 20 000 лева, считано от 15.09.2022 г. до 15.12.2022 г. Със същото е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 15.12.2022 г. до окончателното изплащане, и в отхвърлителната част над присъдените 30 000 лева до обжалваемия размер от 40 000 лева - частичен иск, ведно със законната лихва. Срещу въззивното решение в уважителната част е подадена от застрахователя касационна жалба. С атакуваното разпореждане от 22.11.2024 г. апелативният съд, като е приел, че са налице предпоставките за това, е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на М. В. Д. за сумата от 30000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от получени телесни увреждания в резултат на пътно транспортно произшествие на 24.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху присъденото от първата инстанция обезщетение от 20 000 лева, считано от 15.09.2022 г. до 15.12.2022 г., без съдебни разноски. Настоящият състав намира, че разпореждането в обжалваната част е неправилно. В случая съставът на апелативния съд е включил законната лихва за процесния период от 15.09.2022 г. до 15.12.2022 г. в общия период от 15.09.2022 г. до окончателното плащане върху целия уважен размер на ищцовата претенция от 30 000 лева. С постановяване на отделен диспозитив за издаване на изпълнителен лист и за законната лихва за горепосочения тримесечен период е допуснал дублиране на същата, извън обективните предели на съдебния акт. Аргументите на Д. за неоснователност на частната жалба на застрахователното дружество поради обстоятелството, че той не бил предприел изпълнителни действия за събиране на процесната законна лихва, не могат да бъдат споделени предвид наличието на издаден изпълнителен титул за тази сума, който овластява кредитора да инициира принудителното изпълнение по всяко време в зависимост от волята му. При това положение се налага изводът, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист в тази част – обезсилен. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,