Определение № 3912 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото Д. К. В. срещу разпореждане от 30.10.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 3402/2013 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба с вх. № 3588/381235, подадена на 03.10.2023 г. от жалбоподателя Д. В. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 519/20.03.2013 г. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят счита, че САС неправилно върнал касационната му жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК – като подадена след изтичането на срока за обжалване. В тази връзка в частната си жалба и в допълнителни бележки с вх. № 15083/21.11.2023 г. жалбоподателят излага единствено съображения за пороци на въззивното решение № 519/20.03.2013 г., които обаче не са предмет на разглеждане в настоящото частно производство. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съобщение с препис от въззивното решение № 519/20.03.2013 г. са редовно връчени на 02.04.2014 г. – лично на жалбоподателя-ищец, който е и адвокат по занятие. Касационната му жалба с вх. № 3588/381235 е подадена на 03.10.2023 г. – повече от 9 години и 4 месеца след изтичането на 07.05.2014 г. на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК за обжалването на въззивното решение. Само предвид това, подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх. № 3588/381235 от 03.10.2023 г. се явява процесуално недопустима, като просрочена, и подлежи на връщане съгласно чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК. Следователно, доводът на жалбоподателя, че апелативният съд неправилно приложил тази процесуалноправна норма, е неоснователен. Отделно от горното, от данните по делото се установява, че жалбоподателят е подал в рамките на срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 5200/29.04.2014 г., по която е образувано гр. дело № 4403/2014 г. по описа на ВКС, III-то гр. отд., като с постановеното по него определение № 1211/25.11.2014 г., по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 519/20.03.2013 г. по възз. гр. дело № 3402/2013 г. на САС. При това положение, въззивното решение № 519/20.03.2013 г. е влязло в сила на 25.11.2014 г., съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 от ГПК, поради което и на това основание – повторно подадената срещу него, след влизането му в сила, касационна жалба с вх. № 3588/381235 от 03.10.2023 г. се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане. Както вече беше посочено, поддържаните от жалбоподателя в частната му жалба и в допълнителни бележки към нея пороци на влязлото в сила въззивно решение № 519/20.03.2013 г., не са и не биха могли да бъдат предмет на разглеждане в настоящото частно производство на ВКС, тъй като нямат и отношение към законосъобразността на връщането на касационната му жалба с вх. № 3588/381235 от 03.10.2023 г., поради което е и недопустимо да бъдат обсъждани. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане от 30.10.2023 г. на САС е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения е и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение