Определение № 173 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 134/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р, процесуален представител на Н. И. К. от град С., против определение №87/04.02.2009 г. по гр.д. №96/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. С обжалваното определение молбата на Н. И. К. е оставена без разглеждане, като съставът на ВКС, ІІІ г.о., е стигнал до извод, че същата е процесуално недопустима, поради подаването й след изтичането на срока по чл.305, т.5 ГПК. Съставът на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че молителката е узнала за влязлото в сила решението на районния съд по извършване на делбата на 16.01.2008 г., когато е присъствала в съдебно заседание на въззивната инстанция по делбеното дело, взела е участие в заседанието, заявила е становище, поради което тримесечния срок за подаване на молба за отмяна е изтекъл към датата на предявяване на молбата за отмяна. Срещу определението на съставът по отмяна на ВКС е подадена частна жалба от процесуалния представител на Н. К. – адв. К, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че съдът е направил погрешен извод, че молбата за отмяна е просрочена и нейното разглеждане е недопустимо. Изцяло се оспорват изводите за узнаване от страна на молителката за решението по извършване на делбата в съдебното заседание на 16.01.2008 г. и се твърди, че това е станало на 29.5.2008 г. Освен това се твърди, че с поведението си по време на съдебното заседание на 16.01.2008 г. пред С. окръжен съд молителката не е дала основание, за да се приеме, че е узнала за решението предмет на молбата за отмяна. Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на молбата за отмяна по същество. Ответникът по частната жалба – С. В. П., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.276 ГПК, с който оспорва частната жалба и моли същата на бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба, взе предвид писмения отговор на ответника по частната жалба и с оглед правомощията си по глава ХХІ от ГПК намира следното: Частната жалба е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.275 ГПК. Същата обаче е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно и обосновано съставът на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., е приел, че подадената от частната жалбоподателка в настоящото производство молба за отмяна е процесуално недопустима. Правилни са изводите му, че молбата е подадена след изтичането на тримесечния срок по чл.305, т.5 ГПК в хипотезата на чл.303 т.5 ГПК. Момента на узнаването следва да се счита 16.01.2008 г., когато страната е присъствала в съдебно заседание пред въззивната инстанция, макар и с предмет, който не е включвал въпроса за извършването на делбата. Към този момент частната жалбоподателка в настоящото производство е имала възможност да се запознае с делото, което е било на нейно разположение, включително и с влязлото решение на първата инстанция в частта по извършването на делбата.знаването за наличието на съдебен акт, включително и за влязъл в законна сила такъв, не означава непременно получаването му от страната. Фактът на реална възможност за запознаване с акта, какъвто е процесния случай, също следва да се счита за неговото узнаване Поради това правилно тричленният състав по отмяната на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че тримесечния срок за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение на С. районен съд по извършването на делбата е започнал да тече на 16.01.2008 г. и е изтекъл на 16.4.2008 г., поради което подаването на молба за отмяна на 04.6.2008 г. е извън допустимия от процесуалния закон срок. Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,