Определение № 15 от 04.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Караман, чрез пълномощник адвокат Г. Георгиева от АК – Хасково, срещу Определение № 8727/11.10.2023г., постановено по адм. дело № 9729/23г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставено без разглеждане искането му с вх. № 19464 / 5.10.2023 г., подадено по реда на чл.250 АПК, относно прекратяване безусловно от страна на Териториалната дирекция на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество - Пловдив на действията по задържане на паричните му средства и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени съображения относно неправилност на първоинстанционното определение като незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания съгласно чл. 209, т.3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК. Развити са съображения, че задържането на паричните средства по своята същност представлява продължаващо фактическо действие, което засяга правната сфера на лицето. Наведени са твърдения относно липсата на законово основание или административен акт за продължаващото задържане на паричните средства. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането. Ответникът – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) ТД – Пловдив, преименувана в Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, съгласно §6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, в сила от 06.10.2023 г., не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е искане на С. Караман с вх. № 19464 / 5.10.2023 г., подадено по реда на чл.250 АПК, относно безусловно прекратяване от страна на КПКОНПИ ТД – Пловдив на действията по задържане на паричните средства, негова собственост. В искането се посочва, че С. Караман е турски гражданин, който работи като международен шофьор. Твърди се, че на 16.06.2022 г. С. Караман е продал няколко на брой недвижими имоти, негова собственост и е получил за тях сумата от 200 000 долара. При превоз на тази валута обратно за Турция е инициирано производство за отнемане на незаконно придобито имущество. С Определение № 7674/22.06.2023 г, постановено по частно гр. дело № 7207/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск по искане на КПКОНПИ. Образувано е изпълнително дело с №586/2023 г. на ДСИ при РС – Бургас. С протоколно Определение № 135 от 26.06.2023г. по НОХД № 332/23г. на Районен съд - Свиленград е одобрено постигнатото споразумение, с което подсъдимият С. Караман е признат за виновен, в това че на 24.03.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе при излизане от Р.България за Р.Турция, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валута парични средства, всичко на обща левова равностойност 378 807,13 лева, пренасяни през границата на страната, която граница е външна на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон. На основание чл. 251, ал.1, във връзка с чл.54, ал.1 НК С. Караман е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца, като на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 (три) години. Постановено е веществените доказателства по делото, а именно - паричните средства в размер на 175 440 евро и 19 600 щатски долара да се върнат на правоимащото лице, което ги е предало или на упълномощено от него лице. В хода на извършената проверка от първоинстанционния съд е установено, че на основание чл.127 ЗПКОНПИ е извършен опис на паричните средства по образуваното изп. дело с № 586/2023 г. на 29.06.2023 г. от държавен съдебен изпълнител в СИС при Районен съд – Бургас, като за пазач на паричните средства са определени служители на дирекция „Управление на обезпеченото имущество“ при КПКОНПИ. Иззетите парични средства в евро са внесени в специална сметка на КПКОНПИ в БНБ (с посочен IBAN), а по отношение на щатските долари е посочено, че същите се намират в сейф на КПКОНПИ с определен номер, в обществен трезор на БНБ. С окончателно Определение № 2300/19.09.2023 г., постановено по въззивно частно гр. дело № 2463/2023 г., е отменено Определение № 7674/22.06.2023 г, постановено по частно гр. дело № 7207/2023 г. по описа на Софийски градски съд, като вместо него е постановено, че се оставя без уважение искане, вх. рег. № 59731/22.06.2023г. за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 153, във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ, който ще бъде предявен от КПКОНПИ срещу С. Караман за отнемане на имущество – парични средства, с цена на иска 378 807, 13 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка- запор на намерени и иззети парични средства, всички на обща левова равностойност 378 807, 13 лева и е обезсилена обезпечителна заповед, издадена на 22.06.2023 г. въз основа на Определение № 7674/22.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 7207/2023 г. по описа на СГС. Отправено е искане до директора на КПКОНПИ (под формата на молба) с входящ № ТД 08 – 3741 / 29.09.2023 г. за връщане на паричните средства на правоимащото лице. В искането е посочено, че официален отговор до този момент няма. В отговор на КПКОНПИ ТД – Пловдив изх. № ТД08-3961/05.10.2023 г. до първоинстанционния съд са наведени твърдения за наличие на висящо гражданско производство по депозирана в Софийски градски съд искова молба от КПКОНПИ по реда чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ, по която е образувано гр. дело № 10767/2023 г. по описа на същия съд. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в случая са касае за едно трайно фактическо състояние, което продължава определен период от време. Развити са мотиви относно липсата на активно действие от страна на органи на КПКОНПИ. Изложени са съображения, че след като твърдяните действия не се установяват от събраните в хода на производството доказателства, то те не подлежат на преустановяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. Във връзка с горното, е обоснован извод за недопустимост на искането, като е посочено, че е лишено от предмет, поради което същото е оставено без разглеждане и е прекратено производството по делото. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. В Раздел I, Глава петнадесета на АПК е регламентиран редът за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията. Правото по чл. 250, ал.1 АПК е публично субективно потестативно право, което дава възможност на носителя му, чрез съда, да предизвика едностранна промяна в поведението на лицето, което извършва посочените фактически действия от името на административния орган или в поведението на длъжностното лице, което ги извършва, и по този начин да удовлетвори правата, които законът му е предоставил и интересите, които му е гарантирал. Разпоредбата на чл.250, ал.1 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от закона права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. За целите на съдебното производство по чл.250 – 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието „неоснователни действия“. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл.250, ал.1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т.е защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. За да е допустимо искането по чл.250, ал.1 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. От доказателствата по делото е безспорно установено, че твърдяното фактическо действие по задържане на паричните средства на С. Караман не е прекратено. С оглед на изложеното, се установява наличие на първата процесуална предпоставка за допустимост на искането - твърдяното фактическо действие не е прекратено, т. е. искането не е лишено от предмет. Налице е и другата процесуална предпоставка за допустимост на искането – за частния жалбоподател е налице правен интерес от търсената защита, тъй като задържането на паричните средства засяга негови субективни права и законни интереси, обусловени от правото му на собственост. При наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на искането съдът неправилно е отказал проверка по съществото на спора. Преценката относно основателността, респ. характера на действията по задържането на паричните средства следва да се извърши при разглеждане на искането по същество, като съдът следва да се произнесе с разпореждане по реда на чл. 252 и 253 АПК, а не да оставя без разглеждане искането като процесуално недопустимо. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,