Определение № 143 от 02.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 54/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. “В”, гр. Д. срещу определение № 665/19.11.09г., по ч.т.д. № 696/2009г., с което Върховният касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната му жалба против определение № 346/23.06.2009г. по т.д. № 369/09г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “Райфайзен /България/” Е., гр. С. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определението на касационния съд по чл.288 ГПК не е от категорията на съдебните актове, за които законодателят е предвидил инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Определението е правилно. На обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК подлежат определенията на ВКС, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване по чл.288 ГПК не е преграждащо и обжалваемостта му не е законодателно уредена. По аргумент от нормата на чл.296, т.3 ГПК, регламентираща, че въззивното решение влиза в сила с определението, с което касационната жалба не е допусната за разглеждане, актът по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС По тези съображения обжалваното определение за връщане на частната жалба следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд