Решение № 348 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1205/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, против решение № 26 от 07.01.2025 г., постановено по адм. дело № 432 по описа за 2024 г. на Административен съд – Кърджали. Релевират се оплаквания за недопустимост, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените от М. О. И. против НОИ искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – М. О. И. с [ЕГН] и с постоянен адрес в [населено място], Община Кърджали, на [улица], оспорва оносвателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваният съдебен акт – оставен в сила. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НОИ е осъден да заплати на М. О. И. сума в размер на 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено възнаграждение за адвокат в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищцата направените от нея по делото разноски в размер на сумата от 410.00 лв. Производството по адм. дело № 432/2024 г. е образувано по искова молба с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на М. О. И., предявена против НОИ, за осъждането на ответника да й изплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 500.00 лв., изразяващи се в направени от нея разноски за адвокатски хонорар за обжалване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за отпускане на добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му заплащане. Съдът е установил, от фактическа страна, че ищцата и ответник по касация депозирала в ТП на НОИ – Кърджали Заявление, вх. № 2113-08-415 от 15.03.2024 г., с което поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО (л. 22-23 от адм. дело № 227/2024 г. по описа на на Административен съд – Кърджали). С Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, на И. е отказано отпускане на поисканата пенсия – л. 8 от първоинстанционното дело. Недоволна от този резултат и на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО, ищцата обжалвала издаденото Разпореждане пред горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, който постановил Решение № 2153-08-118/12.06.2024 г., с което отхвърлил жалбата на ищцата – л. 9-10 от първоистанционното дело. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, И. била представлявана от адв. Д. Й. Кръпова от Адвокатска колегия – Кърджали, с която сключила Договор за правна защита и съдействие № 15 от 13.05.2024 г., съгласно който между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., заплатено в брой – оригинал на л. 30 (гръб), пак там. С решение № 1132/03.09.2024 г. по адм. дело № 227/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали, по жалба на И., е отменено, като незаконосъобразно, Решение № 2153-08-118/12.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като съдът е постановил връщане на преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по Заявление, вх. № 2113-08-415 от 15.03.2024 г. на И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение (л. 11-18, пак там). Решението на административния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 19.09.2024 г. При така установеното от фактическа страна, съдът е преценил предявените от И. против НОИ главен и акцесорен иск за допустими и доказани по основание и размер. Приел е, че по делото са установени кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ: отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен индивидуален административен акт – Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, заради постановяването на което на ищцата е причинена имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в производството по оспорване по административен ред на това Разпореждане, което оспорване съдът е подчертал, че се явява задължително условие за последващо оспорване по съдебен ред. Обосновал се е, че И. не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако компетентният орган не бе издал незаконосъобразното Разпореждане, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложил е аргументи, че нито в КСО, нито в АПК съществува специален ред, по който страната, при оспорване по административен ред на актове за отказ за отпускане на пенсии, може да търси направените от нея разноски в това производство. Счел е, че единствената възможност за И., в конкретния случай, е да реализира правата си по исков ред. Отхвърлил е, като неснователна, тезата на касационния жалбоподател и ответник по иска, че приложение по казуса следва да намери нормата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. (понастоящем обявена за противоконституционна), съгласно която, при обжалване по административен ред на актове от вида на процесния, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Тълкувал е тази разпоредба в смисъл, че същата не въвежда безусловна и категорична пречка за съответното лице да търси възстановяване на понесените от него разходи за адвокатско възнаграждение изобщо и независимо от изхода на проведеното оспорване по административен ред на съответния неблагоприятен за него акт. Определил е размера на имуществената обезвреда по главния иск, така както е претендиран. Уважил е акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран така, Административен съд – Кърджали е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК не се установяват сочените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната на съдебния акт. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, поради действието към датата на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие и към датата на предявяване на исковата молба на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО, според която, при обжалване по административен ред на актове от вида на процесното Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. С решение № 6 от 05.06.2025 г. на Коституционния съд на Република България по конст. дело № 28 от 2024 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., цитираната от касатора норма на чл. 120, ал. 2 КСО е обявена за противоконституционна, поради което същата не се прилага към датата на постановяване на настоящия съдебен акт (чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд), респ. от нея не могат да се черпят аргументи за недопустимост на исковете за имуществена обезвреда или за неоснователност на тези претенции. Независимо от горното и дори разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г. да беше действаща към настоящия момент, същата не обосновава недължимост на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, поради което не може да бъде споделено становището на касатора, че разноските за адвокатско възнаграждение в производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доколкото, по аргумент от нормата на чл. 118, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от с.з., обжалването на разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, то ищцата, за да защити правото си на лична пенсия, е трябвало да стори разноски за оспорването на процесното Разпореждане по административен ред. Действително, както е отбелязал касатора, правото на защита в пенсионните производства и в производствата, свързани с отпускане на парични обезщетения и помощи, не е обвързано с представляване от адвокат. Ангажирането на адвокат обаче е нормална и обоснована грижа по най-добрия и адекватен начин да се защитят правата или законните интереси на едно лице, когато те са нарушени или застрашени, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи и обезщетения по КСО. Правилно, в тази връзка, административният съд се е мотивирал, че издаденият незаконосъобразен административен акт е необходимо условие за съществуването на договора за правна защита и съдействие. Ако този акт не беше издаден, лицето нямаше да има повод да потърси адвокатска защита. По отношение на възражението на касатора относно размера на обезщетението, като определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, без съобразяване от първоинстанционния съд на приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и без отчитане на фактическата и правна сложност на делото, настоящата инстанция намира, че определеният размер на обезщетението за имуществена обезвреда отговаря на обема на осъществената от адв. Кръпова в полза на И. процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на Разпореждане № 2113-08-415#4/18.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. Правилно първоинстанционният съд не е определил обезщетението под минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с предмет по КСО, визиран в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива обаче се дължат на ответника по касация, но не в размера, който е претендиран. Споделя се възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С оглед фактическата и правна сложност на касационното дело и при съобразяване на обема на осъществената в полза на ответника по касация от адв. М. Бозов адвокатска работа, в полза на И. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на сумата от 400.00 лв., какъвто е минимумът за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, посочен в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия