Решение № 1677 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2025 г.
ВАСВторо отделение16.02.2026 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1486 от 30.07.2025 г., постановено по адм. д. № 105/2025 г. по описа на Административен съд гр. Сливен и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № РД10-59/30.01.2025 г. на министъра на образованието и науката. ОСЪЖДА министерство на образованието и науката да заплати на К. С., [ЕГН], сумата 1314 евро (хиляда триста и четиринадесет евро), представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. против решение № 1486 от 30.07.2025 г., постановено по адм. д. № 105/2025 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отхвърля жалбата на К. С. против заповед № РД10-59/30.01.2025 г. на министъра на образованието и науката, с която, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска годишна оценка при атестиране, е прекратено служебното правоотношение на К. С. като държавен служител на длъжност „началник на Регионално управление на образованието – Сливен“. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и съдържание и в законоустановения месечен срок от получаване на окончателната оценка. Констатира, че процедурата по атестирането протича при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител. Приема, че в съответствие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА в работния план са посочени конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, като техният брой не надвишава седем и са формулирани изисквания/критерии за изпълнение, в съответната графа от формуляра. Приема, че е налице пълно съответствие между констатациите от проведената междинна среща и окончателната годишна оценка, които са извършени от един и същ оценяващ ръководител – заместник-министър на МОН. Прави извод, че при проведената междинна среща са констатирани неизпълнение на целите и критериите от държавната служителка, залегнали в индивидуалния й работен план по начин, който да допринася за изпълнението на общите цели на институцията и националните приоритети на територията на областта.Достига до заключението, че поставената оценка е обосновано с конкретни проверими факти и обстоятелства, почиващи на приобщения доклад с вх. № 8089403-15/27.05.2024 г., изготвен от комисия, определена със заповед № РД-09-1107/07.05.2024 г. на министъра на образованието и науката, както и на неудовлетвореност у оценяващия ръководител от изпълнението на дейността на оценявания служител. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че работният план съответства на изискванията на НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Формулираните цели в работния план са общи и не са измерими по обем и качеството. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Този извод се потвърждава и от заключението на приетата по делото експертиза, изготвена от доцент д-р Първанова от факултета по педагогика на Софийския университет „ СВ. Климент Охридски“, неоспорена от страните, в което изрично е посочено, че в работния план липсват критерии за оценка на степента на изпълнение на целите, като критериите, посочени в плана, са приоритетно количествени. Незаконосъобразен е и изводът на съда за изпълнение и на вторият етап от процедурата. На междинната среща оценяващият ръководител и оценявания служител правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложени конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. В случая атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА. На междинната среща не са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. В коментарите на оценяващия ръководител се обсъжда осъществената проверка от МОН по присъствието на учениците в учебните часове, отразяване на отсъствията в дневниците на паралелките и готовността за учебен труд в 5 училища в област Сливен, както и проверка от м. февруари 2024 г. в частност по отношение изпълнението на чл. 190, ал. 1 и ал 2 от Закона за предучилищното и училищно образование – функциониране на регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности. Тези проверки дават информация за общото състояние на проблеми в конкретни училища в областта, но те не обосновават неизпълнение на поставените цели. На междинната среща липсват набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителката, не са дадени препоръки, нито е преценено, дали не е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, съобразно изискванията на чл. 12, ал. 3 от НУРОИСДА. На следващия етап на атестирането, в мотивите на оценяващия ръководител за определяне на оценката за изпълнението, не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо поведение съгласно Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. Изложените съображения са общи, декларативни, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства. Като основание за неизпълнение на работния план по цел 1 е посочено, че „във връзка с извършена проверка на образователни институции на територията на област Сливен и установени високи дялове на отсъстващи ученици от учебните часове в проверените училища не дават увереност, че началника на РУО – Сливен е предприел ефективни действия за трайно решаване на проблема с отсъствието на ученици, осъществена е недостатъчна координация и взаимодействие на екипите за обхват за своевременно предприемане на мерки спрямо деца и ученици с идентифицирани рискови фактори“. В коментара за изпълнение на останалите цели в работния план, за които е прието, че не са изпълнени, също липсват обективно установими факти и обстоятелства, поради което е нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Оценка на показаните компетентности е формална и не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 вр. Приложение № 1, т. 2 към чл. 15, ал. 1 от наредбата. Посочените нарушения са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи фрази и констатации за неизпълнение и ниска степен на управленска компетентност, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, а като достига до обратния извод първоинстанционния съд постановява неправилно решение. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди министерство на образованието и науката да заплати на К. С. направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2570 лв., от които по 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, внесена държавна такса в размер на 70 лева и 500 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в първоинстанционното производство, като на основание чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира в евро или 1314 евро. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,
Цитирани разпоредби
20- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА
- чл. 12, ал. 3 НУРОИСДА
- чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА
- чл. 15 НУРОИСДА
- чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА
- чл. 107, ал. 2
- чл. 12, ал. 2
- чл. 14, ал. 1
- чл. 15, ал. 1
- чл. 190, ал. 1
- чл. 208
- чл. 4
- чл. 5
- чл. 76, ал. 7
- чл. 9, ал. 2
- чл. 9, ал. 3