Решение № 1007 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2024 г.

Производството е по реда на 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Г. Василев“ ЕООД, представлявано от управителя д-р Г. Георгиев срещу Решение № 1148/26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 69/2024 г. по описа на Административен съд – Перник. С решението е отхвърлена жалбата на представляващия дружеството срещу Заповед № РД-09-27/17.01.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Перник (РЗОК – Перник), с която са наложени санкции, както следва: по т. I ( подточка 1, 2, 3 и 4), т. II (подточки 1, 2 и 3), т. III ( подточки 4 и 5), т. V ( подточка 1), т. VI (подточка 1) и т. VII (подточка 1) от заповедта – „прекратяване на договор“ – частично по отношение на д-р Г. Георгиев за това, че е отчел дейност по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“, която не е извършена, в нарушение на чл. 421, ал. 1, предл. първо, буква „а“ от НРД за МД за 2020 – 2022 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО и по т. IV (подточка 1) и т. VIII (подточка 1) от заповедта - „прекратяване на договор“ – частично по отношение на д-р Г. Георгиев за това, че е отчел дейност по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“, която не е извършена, в нарушение на чл. 462, ал. 1, пр. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б „а“ от ЗЗО.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът- директорът на РЗОК – Перник не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното:

С обжалваното решение АС – Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на „ИППМП – д-р Г. Василев“ ЕООД против Заповед № РД-09-27/17.01.2024 г., на директора на РЗОК – Перник, с която са наложени санкции, както следва: по т. I ( подточка 1, 2, 3 и 4), т. II (подточки 1,2 и 3), т. III ( подточки 4 и 5), т. V ( подточка 1), т. VI (подточка 1) и т. VII (подточка 1) от заповедта – „прекратяване на договор“ – частично по отношение на д-р Г. Георгиев за това, че е отчел дейност по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“, която не е извършена в нарушение на чл. 421, ал. 1, предл. първо, буква „а“ от НРД за МД за 2020 – 2022 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО и по т. IV (подточка 1) и т. VIII (подточка 1) от заповедта - „прекратяване на договор“ – частично по отношение на д-р Г. Георгиев за това, че е отчел дейност по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“, която не е извършена в нарушение на чл. 462, ал. 1, пр. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б „а“ от ЗЗО.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че между НЗОК, в качеството й на възложител и „ИППМП – д-р Г. Василев“ ЕООД в качеството на изпълнител са сключени следните договори: Договор № 140106/ 09.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен за срока на действие на НРД за МД за 2018 г.; Договор № 140106/12.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен за срока на действие на НРД за МД за 2020 – 2022 г. и Договор № 140106/27.09.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен за срока на действие на НРД за МД за 2023 – 2025 г. В съдебното решение са възприети констатациите на административния орган, направени във връзка с извършена проверка на изпълнителя на извънболнична помощ, че отчетените от лекаря дейности не са били реално извършени, доколкото към датата на издаване на амбулаторните листове двете лица не са били в пациентската му листа.

За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган като съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правни основания за нейното издаване, а в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на адресата. По отношение съответствието на акта с материалния закон, при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът е счел за доказани по делото фактическите установявания на органа, изложени в т. I ( подточка 1, 2, 3 и 4), т. II (подточки 1,2 и 3), т. III ( подточки 4 и 5), т. IV (подточка 1), т. V ( подточка 1), т. VI (подточка 1) и т. VII (подточка 1) и т. VIII (подточка 1) от оспорената заповед, а именно отчетена дейност по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“, която не е извършена по отношение на ЗОЛ В. Б. В. и ЗОЛ А. В. Б., както следва:

• за 2019 г. нарушение по чл. 206, ал. 1 от НРД за МД за 2018 – 2019 г. по Амбулаторен лист (АЛ) № 8247 от 02.10.2019 г. на 05.11.2019 г., АЛ № 9110 от 01.11.2019 г., АЛ № 9501 от 12.11.2019 г. и АЛ № 9667 от 15.11.2019 г.;

• за 2020 г. са установени отново нарушения на чл. 206, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., по АЛ № 7556 от 05.10.2020 г., АЛ № 8223 от 22.10.2020 г., АЛ № 8510 от 02.11.2020 г., АЛ № 8919 от 06.11.2020 г. и АЛ № 8363 от 27.10.2020 г.;

• за 2021 г. са установени четири броя нарушения по чл. 206, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., по амбулаторни листове: АЛ № 7942 от 04.10.2021 г., АЛ № 8908 от 02.11.2021 г., АЛ № 8909 от 02.11.2021 г. и АЛ № 8544 от 19.10.2021 г.;

• за 2022 г. са установени отново нарушения по чл. 206, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. по амбулаторни листове: АЛ № 222775021871 от 04.10.2022 г.; АЛ № 22305701F67B от 01.11.2022 г.; АЛ № 22305А01FD5E от 01.11.2022 г.; АЛ № 22355B05D2C1 от 21.12.2022 г.; АЛ № 2236420029D8 от 30.12.2022 г. и АЛ № 222999072А99 от 26.10.2022 г.;

• за 2023 г. е констатирано нарушение по чл. 231, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. отново изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена по АЛ № 23276А05В0Е4 от 02.10.2023 г. и АЛ № 23298В09D28F от 25.10.2023 г.

Сочените обстоятелства са приети от първоинстанционния съд за съставомерни по чл. 421, ал. 1, предл. първо, буква „а“ от НРД за МД за 2020 – 2022 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. „а“ от ЗЗО съответно по чл. 462, ал. 1, пр. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б „а“ от ЗЗО и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция „прекратяване на договор“ – частично по отношение на д-р Г. Георгиев за това, че същият е издал общо 17 (седемнадесет) броя АЛ по отношение на ЗОЛ В. Б. В. и ЗОЛ А. В. Б. във връзка с диспансерни и профилактични прегледи, които реално не са извършени.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Перник, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган.

Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК.

Неоснователни са възраженията на касатора досежно допуснато от съда процесуално нарушение при оценка доказателствената стойност на писмените доказателства. Съгласно сочената с процесната заповед за нарушена разпоредба на чл. 231, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. (съответно чл. 206, ал. 206, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г.) лекарите, работещи в лечебни заведения – изпълнители на извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, отчитат месечно по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната през месеца извънболнична медицинска дейност, включена в предмета на договора, през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга. Ал. 2 на чл. 231 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. гласи, че електронният отчет по ал. 1 съдържа информацията за извършената медицинска дейност по чл. 187 или чл. 198, отразена в амбулаторните листове в определен от НЗОК формат, и/или за извършената медико- диагностична дейност по чл. 213 в определен от НЗОК формат. При представяне на електронен отчет на лекаря в направлението за МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) на хартиен носител може да не се посочва УИН на лекаря, извършил изследването. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба електронните отчети се подписват от лекарите, извършили дейността с КЕП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ. От систематичното тълкуване на посочените норми става ясно, че отчитането на амбулаторните листове в РЗОК се осъществява по електронен път в утвърден от НЗОК формат като не се подписва поотделно всеки отчетен амбулаторен лист, а само електронния отчет за съответния месец, който съдържа информация за извършената медицинска дейност през месеца, отразена в амбулаторните листове в определен от НЗОК формат. По делото е представена Инструкция за ползване на Персонализираната информационна система (ПИС) от изпълнител на медицинска помощ, в която подробно са описани стъпките за подписване и изпращане на електронен отчет. В случая, процесите амбулаторни листове са отчетени от д-р Г. Георгиев с отчетите за съответния месец (като XML файл), представени от лекаря и подписани от него с електронен подпис, каквито са изискванията на НРД. Тези амбулаторни листове не биха могли да се визуализиран в ПИС, ако самият лекар не ги е изпратил с подписания от него електронен отчет.

Твърдението, че в оспореното съдебно решение не са обсъдени в цялост всички наведени в жалбата възражения и по конкретно аргументите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила относно реда и начина за провеждане на контрол, е голословно. Аргументите на касатора, по същество, касаещи незаконосъобразност на обжалваната заповед, са надлежно обсъдени от първоинстанционния съд и същият съобразно правилото на чл. 172а, ал. 2 от АПК е изложил мотиви относно неоснователността на възраженията, посочвайки становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. В оспореното решение е извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми.

В тази връзка, не се споделят доводите на касатора, че при постановяване на оспорения съдебен акт, неправилно е приложен материалния закон.

Задължението за отчитане на осъществената медицинска дейност от страна на изпълнителя по индивидуален договор е вменено както с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НРД за МД за 2020 - 2022 г., така и с чл. 231, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. като двете разпоредби на практика са идентични. В конкретния случай няма спор, че от страна на въпросният лекар е отчитана дейност, но тя не е била реално осъществена и именно във връзка с това е наложена процесната санкция. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. От събраните по делото данни може да се направи единствения възможен извод, че д-р Г. Георгиев е отчел дейност, която не е извършена, поради което правилно административният орган му е наложил предвидената в ЗЗО и НРД за МД санкция, а именно прекратяване на договора частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността.

В този смисъл, първоинстанционният съд обосновано е приел за неоснователно възражението, релевирано и пред настоящата касационна инстанция, че е налице неясна разпоредителна част, доколкото не е посочено кой договор е частично прекратен. Нарушенията, констатирани в Протокол № 404/15.12.2023 г. са извършени при действието на НРД за МД за 2020 - 2022 г. и НРД за МД за 2023 – 2025 г. Санкцията е наложена съгласно НРД, действал за конкретния период. Соченото е в съответствие с разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., съобразно която в случаите, в които по време на действащия НРД за МД за 2023 – 2025 г. е влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ по чл. 59, ал. 11, т. 1 или 2 от ЗЗО, издадена по реда на предходен НРД, договорът, сключен в съответствие с действащия НРД, се прекратява. В допълнение, при издаване на процесната заповед административният орган се е позовал на §9 от ПЗР на НРД за МД за 2023 – 2025 г., според който в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за МД за 2020 – 2022 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД. В Заповед № РД-09-27/17.01.2024 г. изрично е посочено, че процесната санкция – частично прекратяване на договор, е наложена на д-р Г. Георгиев в качеството му на изпълнител по Договор № 140106/ 27.09.2023 г., което безпротиворечиво сочи, че именно този договор е прекратен.

При безспорно установено нарушение, попадащо в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, респективно чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРД за МД за 2023 – 2025 и чл. 421, ал. 1, б. „а“ от НРД за МД за 2020 – 2022 г., директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания санкцията „прекратяване на договор“ по отношение на лекаря, отчел неизвършената дейност – в случая д-р Г. Георгиев. Актуалната съдебна практика на Върховен административен съд е категорична, че с прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, търговското дружество не се лишава от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други източници на финансиране и с други лекари. Съответно, лекарят, по отношение на когото договорът е прекратен, си запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. В конкретния случай законосъобразно е наложена частична санкция само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката относно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за издаването й, обуславящи разпоредените правни последици.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,