Решение № 9459 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5680/2010 г.

Решение № 9459 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5680/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ"Ники-Николай Узунов"-гр. Каварна срещу решение № 264/10.02.2010 г. по адм. д. № 2801/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 900228 от 29.06.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 474 от 3.09.2009 г. на Зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна за определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) общо в размер на 17 523, 46 лв. за 2003 г., 2004 г. и 2006 г., ведно със законната лихва 9 510, 31, 29 лв. и по ЗДДС за м. 01.2008 г. в размер на 13 130, 25 лв. и лихви - 2 660, 52 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърди се, че издадения акт е изцяло незаконосъобразен на издаденото основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като не са налице укрити приходи или доходи. Налице са доказателства, че третите лица са разполагали с отразените суми, предали са ги на физическото лице-собственик, а той ги е внесъл в предприятието на ЕТ. Според касатора, доколкото в съдебното решение се съдържат съмнения относно определени факти и обстоятелства, не е изпълнено задължението на съда да укаже на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест за доказване на определени факти и обстоятелства и в тази връзка, поради липсата на указания за представяне на доказателства от съда, постановеното решение при липса на ясно и категорично доказване, е необосновано. Налице е вътрешна противоречивост в мотивите на обжалваното решение. Възразява срещу мотивите, с които е потвърден подходът на ревизиращите органи с неразграничаване при ревизията на физическото лице като такова и в качеството му на ЕТ. Счита за доказани предоставяните суми от свързани с него физически лица като дарение и неправилни изводите, че липсват доказателства за наличие на такива суми и представянето им на физическото лице, което от своя страна ги е заприходило по сметка на собственика, в случая сметки 107" Сметка на собственика" и с/ка 493 за 2006 г. По отношение на потвърдения отказ за признаване на данъчен кредит за м. 01.2008 г. счита решението за неправилно като твърди, че доставчика "Метал транс инвест" ЕООД е посредник при доставката от "Хермес инпекс"-Румъния и не са му необходими нито складови бази, нито транспортни средства. Иска отмяна на решението и решение по същество, с което да се отмени РА и да се присъдят разноските по водене на делото. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. За да отхвърли жалбата за определените задължения по ЗОДФЛ, във вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебно оспорване на РА жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА, съответно презумпцията за вярност на същите, с надлежни доказателства в съдебното производство. По отношение на непризнатия данъчен кредит за м. 01.2008 г. по данъчни фактури № 113/22.01.2008 г. и № 122/28.01.2008 г. от "Метал транс инвест" ЕООД с предмет - доставка "Арматурна стомана", съдът е приел, че в ревизионното производство, както и в това пред съда не са представени доказателства, удостоверяващи превозването и предаването на стоката по процесните фактури, с което не е доказано реалното извършване на доставка на стоките по процесните фактури и поради това РА в тази част издаден на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 от ЗДДС, е законосъобразен . В касационната жалба се поддържа възражението за допуснато съществено нарушение при извършване на ревизията като не е направена разлика между физическото лице и ЕТ, по което има произнасяне от първоинстанционния съд и настоящата инстанция го споделя, а именно: при определянето на данъчнозадълженото лице ЗОДФЛ не прави разлика в субекта между физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец, защото с регистрацията на едноличен търговец не се създава различен от физическото лице правен субект. По същество, решението е правилно в частта за определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2004 г. и в частта по ЗДДС, а в частта за определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - е неправилно. По установените задължения по ЗОДФЛ (отм.): Законосъобразно за ревизираните данъчни периоди, от страна на ревизиращите органи по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. До определянето на данъчната основа по този ред, включително и за 2006 г. се е стигнало поради осчетоводяване на суми за 2003 г., 2004 г. по счетоводна с/ка 107"Сметка на собственика" и за 2006 г. по сч. с/ка 493"Разчети със собственици", които при ревизията е прието, че са с недоказан произход. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, направени в хода на оспорване на РА за получени парични заеми от съпругата и тъщата на ревизираното лице, от майка му и баща му, с изключение на изводите за дадената сума през 2006 г. в размер на 19 000 лв. от тъщата на лицето. При проведеното ревизионно производство е установено, че през 2003 г., 2004 г. и 2006 г. по кредита на сч. с/ка "Сметка на собственика" са отразени съответно - 20 500 лв., 25 300 лв. и 19 000 лв. Във връзка с проверка относно произхода на средствата са предприети действия по събиране на доказателства, като на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ. Лицето е представило писмени обяснения, в които е посочило, че средствата са предоставени от съпругата му Николета Димитрова Узунова - 16 000 лв. през 2003 г. от продажба на наследствен имот и от майката на съпругата му Кера Крумова Драганова - 4 500 лв. за 2003 г., представляващи доходи от земеделски земи, като за същата твърди да му е предоставила през 2006 г. сумата 19 000 лв., получена от продажба на имот през 2005 г. За 2004 г. твърди че сумите са предоставени от родителите му: от баща му Костадин Узунов - 20 000 лв. и от майка му Анка Узунова - 5300 лв., представляващи ренти от земеделски земи. Извършена е насрещна проверка и на лицата предоставили заемите, с цел установяване произхода на посочените средства и начина на предоставянето им. Съпругата и тъщата на едноличния търговец са представили писмени обяснения, в които посочват същите обстоятелства, но писмени доказателства в подкрепа на твърденията не са представени, с изключение на представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от тъщата на лицето - Кера Крумова Драганова, която с така ангажираното писмено доказателства установява, че през 2005 г. е получила 60 000 лв. от продажба на имот. След като съдът е приел в мотивите на решението си, че се касае за дарение на суми за които не е необходимо да са налице писмени договори, а е достатъчно да се установи предаване на сумите, то е следвало да се свържат установените данни за получени суми през 2005 г. от това лице от продажба на имот в размер на 60 000 лв., т. е. налични средства, съобразно твърдяната сума предоставени средства в размер на 19 000 лв., декларацията на това лице, ПКО за 2006 г. и отразяванията в с/ка 493"Разчети със собственици" за 2006 г. и да се направи извод за доказаност на твърденията на жалбоподателя в тази част. Решението в тази част е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени РА за определените задължения за 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5583, 98 лв. и разлика за довнасяне в размер на 4554, 38 лв. със съответните лихви за забава. В останалата част, решението е правилно. Относно твърденията за предоставени от родителите на ревизираното лице и от съпругата му средства, съдът е обсъдил представените писмени обяснения в същия смисъл, но правилно е приел, че не са представени писмени доказателства за твърдяните обстоятелства. От обясненията на жалбоподателя, както и от тези, представени по делото от свързани с него лица обяснения е видно, че тези средства са дадени без уговорена насрещна престация, поради което съдът е приел, че твърденията са за дарение на суми, но от страна на жалбоподателя не са представени доказателства дарителите да са притежавали суми от посочения размер към процесните периоди, за да могат да му ги предоставят от своя страна. Липсват писмени доказателства за получени от дарителите суми от земеделски земи в твърдяните размери до и през периода 2003 г. - 2004 г. За установени задължения по ЗДДС: В хода на ревизията не е признат данъчен кредит по декларираните в Дневника за покупките и СД за ДДС за данъчен период м. 01.2008 г. фактури № 113/22.01.2008 г. и № 122/28.01.2008 г. от "Метал транс инвест" ЕООД с предмет на доставките "Арматурна стомана". Предвид установяването на законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по посочените фактури е извършена насрещна проверка на доставчика, резултатите от която са обективирани в Протокол № 08-900013-1/16.04.2009 г. Не се спори по установеното издаване на посочените фактури от този доставчик, както и че същите са включени в дневника за продажби и СД за съответния период. Оспорена е реалността на доставките, след анализ на предходните доставки на същата стока. Изследвани са фактури за доставка на същата стока от предходния доставчик - "Хермес инпекс"Румъния. Установено е несъответствие от 23 540,00 кг. при съпоставка между предходните доставки и тези, които е осъществил "Метал транс инвест" ЕООД в качеството му на пряк доставчик на ревизирания субект. В хода на ревизията от жалбоподателя са изискани доказателства за транспортирането и предаването на стоката по фактурите. Представени са писмени обяснения, че извършеният транспорт е бил осъществен за сметка на доставчика. Представена е декларация от Атанас Цанев в качеството му на управител на "Метал транс инвест" ЕООД удостоверяваща, че цената посочена в процесните фактури е с включен транспорт "франко склада" на жалбоподателя. В хода на ревизионното производство, както и в това пред съда не са представени доказателства удостоверяващи превозването и предаването на стоката по процесните фактури. За доказване на това обстоятелство са дадените в хода на извършената насрещна проверка на доставчика писмени обяснения, както и представената от управителя на дружеството декларация. При запознаване със съдържанието на посочените документи съдът е установил, че същите са с неустановен автор, тъй като, както писмените обяснения, така и представената декларация са подписани от лице различно от управителя на дружеството, за което е положеният и в двата документа преди подписа на лицето знак - запетая. Поради това, съдът е приел, че посочените писмени документи не следва да бъдат ценени по реда на чл. 57, ал. 4 от ДОПК. Предвид установеното и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури от "Метал транс инвест" ЕООД за м. 01.2008 г. в общ размер 13 130, 24 лв. По отношение на фактура № 122/28.01.2008 г. е въведено и основанието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, предвид установената липса на оригинален данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. Съдът е изследвал приложимите правни норми - разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС и правилно е извел извод, че данъчен кредит се дължи само за реално осъществена доставка на стоки или услуги. В хода на ревизионното производство, както и в това пред съда не са представени доказателства, удостоверяващи превозването и предаването на стоката по процесните фактури, които са относими към доказване реалността на осъществени доставки. Предвид разпределението на доказателствената тежест, съобразно общия принцип, че всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, съдът правилно е приел, че фактите относно реалното извършване на доставката на стоки по процесните фактури са недоказани в процеса и поради това законосъобразно на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер на 13 130, 25 лв., което обосновава изводът, че жалбата в тази част е неоснователна. Решението в тази обжалвана част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за определените задължения по ЗДДС от отказан данъчен кредит за м. 01.2008 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноските се присъждат по компенсация, в резултат на което присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отменено над размер от 1112 лв. до присъдения размер - 1306 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,