Определение № 348 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6012/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. С частна касационна жалба вх.Nо 9163/ 13.08.2015 год. Т. Г. Б./ заместена поради смърт от наследника по закон-Г. В. Д. / обжалва и иска да се отмени Определение Nо 6356 /23.03.2015 година по ч. В.гр.д. Nо 2892/2015 година на Софийския градски съд с което е обезсилено Разпореждане от 30.12.2014 год. по гр.д. Nо 7532/2010 година на Софийския РС, 41 с-в за оставяне без разглеждане на подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Т. Б., като подадено след срока, срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение от 25.02.2010 година, както и в частта с което е оставена без уважение частна жалба на В. Д. вх. No 3004391/24.01.2015 год. срещу Разпореждане от 30.12.2014 год. по гр.д. Nо 7532/2010 година на Софийския РС, 41 с-в за оставяне без разглеждане на подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника В. Д. от 19.11.2014 година, като подадена след срока срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение от 25.02.2010 година. С частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на разпореждането на заповедния съд, които не е зачел доводите на жалбоподателя за спазен срок по чл. 414 ГПК, за незаконосъобразност поради липса на материално правни предпоставки за издаване заповедта за незабавно изпълнение в полза на Б.. За да обезсили Разпореждане от 30.12.2014 год. по гр.д. Nо 7532/2010 година на Софийския РС, 41 с-в, в частта за оставяне без разглеждане на подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Т. Б., като подадено след срока, срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение от 25.02.2010 година,, второинстанционният съд е приел, че по делото има постановен съдебен акт – Разпореждане от 9. 09. 2014 година и обжалваното разпореждане е процесуално недопустимо. За да остави без уважение частната жалба на В. Д. срещу Разпореждане от 30.12.2014 год. по гр.д. Nо 7532/2010 година на Софийския РС, 41 с-в за оставяне без разглеждане на подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника В. Д., като подадено след срока, срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение от 25.02.2010 година, съдът е приел, че с частната жалба не са наведени никакви доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, а релевираният довод за неправилно връчване на заповедта за изпълнение предполага друг път на защита- а именно този по чл. 423 ал.1 т.1 ГПК, позовавайки се на т.6 на ТР 4/2014 година на ОСГТК на ВКС. С изложение към частната касационна жалба, жалбоподателят В. Д., заместил след смъртта майка си Т. Б.,и на лично основание като частен касатор, чрез защитата на адв. Г. В. Д.- АК Р. поддържа искане за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: от кой момент тече срокът за узнаване и възражение в случая с движимите вещи, след като има възражение от длъжника, няма данни за връчване на заповедта за изпълнение преди уведомлението за доброволно изпълнение и следва ли въззивният съд да следи служебно да се произнесе за прекратяване на делото, отмяната на заповедта и обезсилване на изпълнителния лист, ако не са спазени ? Кои действия на задължителните другари ползват другия другар по делото, кои процесуални действия на единия следва да ползват другия? За допустимостта на инцидентен установителен иск в производството, с довод по молбата –уточнение от 02.10.2015 година, че по изложените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и че произнасянето на ВКС ще е от голямо значение за точното прилагане на закона. По делото няма постъпил писмен отговор срещу частните касационни жалби. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частните касационни жалби са подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, като частната касационна жалба, заявена от Т. Б. и поддържана от наследника и по закон- неин син В. Д., встъпил в процеса на основание чл. 227 ГПК, е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалването, частната касационна жалба на В. Д. е процесуално недопустима, като насочена срещу необжалваем съдебен акт- т.8 на ТР 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство. Частната касационна жалба заявена от Т. Б. и поддържана от наследника и по закон- неин син В. Д., встъпил в процеса на основание чл. 227 ГПК, е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалването тъй като въззивният съд е констатирал, че срещу Разпореждането от 30.12.2014 год. по гр.д. Nо 7532/2010 година на Софийския РС,41 с-в за оставяне без разглеждане на подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника Т. Б., като подадено след срока, срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение от 25.02.2010 година, има надлежно произнасяне от първоинстанционния съд респ. и подадена частна жалба намираща се в кориците на делото, което обстоятелство не допуска повторно произнасяне от същия съд, по същото дело на същото основание при липса на правораздавателна компетентност - арг. от чл.126 ал.1 и ал.2 ГПК, поради постановения съдебен акт. Липсата на правен интерес от обжалването се обуславя от невъзможността в рамките на предприетото обжалване, страната да получи по благоприятен резултат от този, който е постигнала – а именно не може да и се признае право на частна жалба, след като вече е упражнила това свое право и производството е висящо. Съгласно цитираното ТР на ОСГТК на ВКС задължителната практика на ВКС изрично приема, че въззивните актове, постановени в заповедното производството по същество на чатна жалба, са необжалваеми пред касационната инстанция. По частната жалба на В. Д., като длъжник спрямо когото има издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, с обжалваното пред настоящия състав определение, Софийският градски съд, в правомощията си на въззивна инстанция, се е произнесъл по същество, като е оставил частната жалба без уважение поради липса на основание за исканата отмяна.с това произнасяне следва да се приеме, че е изчерпан пътя на защита по реда на обжалването, поради което подадената от В. Д. в лично качество на жалбоподателя частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия