Решение № 4972 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2026 г.

от 08.04.2025 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община. Постановено е по заявление № САГ25-ГР00-354 от 19.02.2025 г. на собствениците на поземлени имоти с идентификатори (ПИ) [номера] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София - Б. Б., П. М. П. и Й. К. С., с искане да се разреши изработването на проект за ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за тези два имота, за създаване на нов урегулиран поземлен имот (УПИ) II-6, 10, с отреждане „за ОО (обществено обслужване) и складове“, в кв. 3в, м. „Територии прилежащи на пътен възел „Околовръстен път - бул. Сливница“, район Връбница. Към заявлението са приложени титули за собственост - нотариални актове, скици и задание. В оспореното писмо органът е посочил, че двата имота попадат в територия за далекоперспективно развитие и е необходимо да се докаже спазването на чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО, а предложението не отговаря на изискванията на тази норма и не обхваща изцяло или в значителна степен устройствената зона „Смф2д“. С обжалваното решение АССГ, по жалба на Б. Б. (за другите двама заявители липсва основание за служебно конституиране по чл. 162, ал. 2 АПК, тъй като актът не е благоприятен за тях), е приел, че с оспореното писмо е обективиран отказ по подаденото заявление и е обявил нищожността му, като е изпратил преписката на компетентния административен орган - кмета на Столична община, за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че макар обжалваният акт да не е наименуван заповед, по съществото си представлява отказ да се разреши изработване проект на ПУП-ПРЗ (по чл. 124б, ал. 5 ЗУТ), доколкото е налице изрично властническо волеизявление на органа, което е с неблагоприятен характер за заявителя. Описал е съдържанието на приложимите разпоредби на чл. 124а и чл. 125б ЗУТ и е посочил, че компетентен да издаде отказ да се разреши изработване проект на ПУП-ПРЗ е кметът на общината. Въпреки дадените указания от съда, главният архитект не е представил доказателства да са му делегирани такива правомощия. С представената заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. на последния не са предоставени правомощия по чл. 124а ЗУТ. Към датата на издаване на оспореното писмо, директорът на Дирекция „Териториално планиране“ в направление „Архитектура и благоустройство“ е изпълнявал задълженията на главен архитект на Столична община, съгласно заповед № СОА25-РД15-155/27.01.2025 г. на кмета. С цитираната заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. - в т. 2.1, на този директор са делегирани само правомощия да дава указания на заявителите за отстраняване нередовности в производствата и попълването с доказателства във връзка с разрешаване изработването на ПУП, измененията и одобряването им. Поради това е достигнал до извода, че нито на главния архитект, нито на директора на дирекция „Териториално планиране“ са били предоставени правомощия за издават актове по чл. 124а ЗУТ и процесният отказ е постановен при липса на материална компетентност на издателя му, което води до неговата нищожност. Отделно от това АССГ е изложил мотиви и за незаконосъобразност на отказа. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. С оглед развилото се административно производство и съдържанието на оспореното писмо, настоящият съдебен състав счита, че същото представлява отказ по смисъла на чл. 125б, ал. 5 ЗУТ, да се разреши изработването на проект за ПУП-ПРЗ. Характерът на атакувания акт следва да се определи според неговия смисъл и последиците, които поражда. Ясна е формираната от органа воля в процесното писмо, а именно заявителите са уведомени, че предложението им не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 2 ЗУЗСО и без изрично да е посочено, че им се отказва издаване на исканото разрешение, не е предвидена възможност за никакво последващо произнасяне по заявлението, противно на твърденията в касационната жалба. Органът нито се е позовал на чл. 5в ЗУТ, нито е дал указание за отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, нито е предоставил 14-дневен срок за това, както изисква посочената норма. Предвид съдържанието на заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. и характера на атакувания акт - отказ, а не уведомление по чл. 5в ЗУТ, се налага да бъдат споделени изводите на АССГ, че той е издаден от некомпетентен орган. С цитираната заповед се делегират права на директора на дирекция „Териториално планиране“ за такива уведомления, но както на него, така и на главния архитект на Столична община не са били предоставени правомощия за издаване на заповеди по чл. 124а ЗУТ и постановяване на откази по чл. 124б ЗУТ, от компетентния орган по чл. 124а, ал. 2 ЗУТ - кмета на общината, тъй като проектът е за ПУП в обхват до един квартал. Нещо повече, с писмо № САГ25-ГР00-354(12)/13.11.2025 г. ответният орган чрез процесуалния си представител, изрично по повод указания на съда е посочил, че извън посочените правомощия в заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. други функции на директора на дирекция „Териториално планиране“ или други длъжностни лица при Столична община, не са били предоставяни. Ето защо отказът, обективиран в оспореното писмо, е постановен от некомпетентен орган, поради липса на валидно делегирани правомощия от кмета на Столична община за неговия издател. Обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице сочените основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна. В тежест на бюджета на органа следва да бъде присъдено заплатеното от Б. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро, съгласно представения договор за правна помощ, в който е инкорпорирана разписка за плащане. Неоснователно е направеното възражение за неговата прекомерност, тъй като размерът е близък до установения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение