Определение № 83 от 12.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 123/2025 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.а.х.д. №364/2025 г. на РС-Бургас. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: По жалба на П. А. С. против електронен фиш серия К №5393499, издаден от ОДМВР – Бургас, в РС-Бургас е образувано н.а.х.д. № 364/2025 г. С определение от 06.02.2025 г. определеният на случаен принцип съдия-докладчик се е отвел от делото, прекратил е производството по него и го е изпратил на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. В мотивите на съдебния акт е прието, че е налице извънредно основание за промяна на подсъдността по чл. 43, т. 2 НПК, тъй като жалбоподателят е (длъжност) на апелативния съд, попадащ в района на съда, в който делото по правилата на местната подсъдност следва да се разгледа. Това сезиране е послужило като основание за образуване на настоящото производство пред ВКС. В него обоснованото с текста на чл. 43, т. 2 НПК искане за промяна на местната подсъдност следва да бъде уважено. Хипотезата на чл. 43, т. 2 НПК касае случаите, в които подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател в района на съда, на който е подсъдно делото. В случай че делото се разглежда от съдии от същия съдебен район, към който се числят лица с изброените служебни качества, възможността за проява на субективизъм е реална или с висока степен на вероятност и справедливият процес е застрашен. Това е причината, поради която съдебната практика приема, че в тези хипотези промяната на подсъдността е не пожелателна, а императивна, в каквато насока са Решение № 406/26.07.2005 г. по н.д. 875/2004 г. на 1 н.о., Решение № 402/02.12.2009г. по н.д. 420/2009 г. на 1 н.о., Определение №122/04.12.2008 г. по ч.н.д. 642/2008 г., 1 н.о., Определение №15/19.01.2009 г. по ч.н.д. №666/2008 г. на 3 н.о. и др. Разпоредбата на чл. 43, т. 2 НПК следва да намери приложение и спрямо наказателно-административните дела, доколкото чл. 84 ЗАНН повелява, че при липса на особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Данните по делото показват, че в процесния случай нормата на чл. 43, т. 2 НПК е приложима. Жалбоподателят по делото П. С. е (длъжност) на апелативния съд, в чийто район попада съда, в който по правилата на местната подсъдност делото от наказателно-административен характер следва да се разгледа. За да се осигури провеждането на справедлив процес и правото на страните на независим и безпристрастен съд, делото не следва да бъде разглеждано от РС-Бургас, а следва да се възложи на РС - Варна, който е в относителна близост до съдебния район на РС-Бургас, от една страна, а от друга се явява независим и по правилата на функционалната подсъдност. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение