Определение № 2156 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2904/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Делото е образувано по молба на Община Раковски за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 22 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 539/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1052 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 916/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което общината е осъдена да заплати на К. Н. М. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Общината твърди, че е подала касационна жалба срещу въззивното решение, както и че е получила покана за доброволно изпълнение за присъдената сума. Счита, че ако изпълнението не бъде спряно, тя ще бъде затруднена да си върне предварително събраната сума в случай на уважаване на касационната жалба. С разпореждане № 105 от 11.07.2023 г. на молителя е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внасяне на сумата от 26 000 лв. по сметка на ВКС като обезпечение на исканото спиране на изпълнението. С молба вх. № 8372 от 13.07.2023 г. е представено копие от преводно нареждане от 12.07.2023 г. за сумата от 26 000 лв. По делото е представена и служебна бележка на ВКС, че сумата от 26 000 лв. е постъпила по сметката на ВКС. Налице са и доказателства за своевременно подадена касационна жалба от [община] срещу решение № 22 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 539/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, както и доказателства, че за присъдените суми по невлязлото в сила въззивно решение е бил издаден изпълнителен лист срещу общината и е било образувано изпълнително производство срещу нея. При това положение молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателна и следва да бъде уважена. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение,