Определение № 4319 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2333/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 14014/23.05.2024 г. на Е. Й. А., чрез процесуалния й представител адвокат К. Б., срещу определение № 1159/13.05.2024 г. по гр. д. № 1645/2023 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е оставена без уважение молбата й за освобождаване от задължението за внасяне на разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приел, при преценката си за наличие на предпоставките за освобождаване от задължението за внасяне на разноски за вещо лице, че същите могат да бъдат заплатени от дъщерята на молителката. За необоснован е посочен и изводът на въззивния съд относно възможността за получаване на доходи от притежанието на 1/2 ид. ч. от правото на ползване на жилище. Неправилно е прието, че молителката сама се е поставила в лошо материално състояние в резултат на извършен дарствен акт на 1/4 ид. ч. от имот в центъра на [населено място] в полза на дъщеря й. Направено е оплакване и относно възлагането на разноските в нейна тежест, доколкото въззивното производство е инициирано от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че молбата за освобождаване от внасяне на разноски в размер на 2000 лева е подадена по повод допуснати от съда повторна разширена графологическа и медицинска експертизи, разходите за които са възложени на молителката с оглед тежестта на доказване в процеса. Е. А. е представила некоректно попълнена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, от която се установява, че единственият й месечен доход е в размер на 650 лева – от пенсия. Изискана е служебна справка от Агенция по вписванията, от която съдът е установил, че по индивидуалната партида на А. фигурират учредено 1/2 ид. ч. от право на ползване върху жилище в [населено място] и право на собственост върху имот от 2015 кв.м. в м. К., в [населено място], предмет на настоящото производство. Констатирано е, че през 2017 г. молителката е дарила в полза на дъщеря си И. К. 1/4 ид. ч. от недвижим имот в централната част на [населено място]. Тя е освидетелствана с тр. н. р. с 95% с чужда помощ с експертно решение, издадено през 2011 г. При тези данни относно имущественото състояние на Е. А. е прието, че не може да бъде обоснован извод за затруднение в степен, непозволяваща поемане на изцяло дължимите разноски. Въпреки липсата на други доходи извън получаваната пенсия в резултат на трайно намалената трудоспособност, молителката разполага с право на ползване на 1/2 ид. ч. от недвижим имот в [населено място], дарила е идеални части от собствен имот в централната част на [населено място] в полза на дъщеря си, на чиято помощ разчита след освидетелстването си през 2011 г. и която е осигурила средства за договорно представителство. Съдът е приел, че молителката не е напълно лишена от активи, така че да е в невъзможност да осигури част от дължимите разноски, поради което следва да бъде освободена за половината от дължимата за разноски сума. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно. В установената практика на ВКС се приема, че за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, следва да се извърши анализ на данните за неговите доходи, здравословно състояние, възраст, трудова заетост и други констатирани обстоятелства. Следва да се вземат предвид пенсия, заплата, други възнаграждения и източници на доходи, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи и други имуществени права. В случая това е отчетено от съда, като той е подложил на преценка всички установени факти във връзка с молбата по чл.83 ГПК – получавана пенсия, права на собственост и вещни права върху недвижими имоти, разходи за лечение, в т.ч. и установеното плащане от молителката на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и поемането на разходите по водене на делото. Оплакването й, че разноските по служебно назначените съдебни експертизи неправилно са възложени в нейна тежест, е неоснователно. Въпросът е разрешен в съответствие с разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.