Решение № 7948 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5432/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. от гр. Смолян, подадена чрез адв. Русева, против решение № 316/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 446/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. Твърденията са за неправилност и необосноваяност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, липса на собствени мотиви и без да са обсъдени всички възражения на страните. Счита се, че съдът не е съобразил факта, че имотите представляват горски територии, за които следва да се приложи изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представен списък. Прилага се молба-становище. Ответникът – Старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси" при Община Чепеларе, чрез адв. Нанев, изразява подробно становище за неоснователност на подадената касационна жалба в депозиран по делото отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, при съобразяване на обстоятелството на недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. С решението си Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на В. Д. П., против акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 ДОПК № 2025-133-1/ 12.09.2025г. на старши инспектор в отдел МДТ при Община Чепеларе, потвърден с решение № 94-00-1815/1/29.11.2025 г. на началник отдел МДТ при Община Чепеларе, с който са установени задължения за данъци за недвижими имоти и ТБО за периода 2020 г. – 2024 г., както следва: данък върху недвижимите имоти 323,53 евро и лихва в размер на 117,68 евро и ТБО в размер на 84,02 евро и лихва 28,58 евро. С определение № 37 от 12.01.2026 г., постановено по същото производство АС – Смолян е конституирал като ответник инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе обл.Смолян, който в случая е ненадлежна страна по спора. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата срещу ревизионния акт се призовават решаващият орган и жалбоподателят. На основание чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. На основание чл. 4 от ЗМДТ, разпоредбата на чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК намира приложение и в производство по оспорване на АУЗ, като съдът е следвало да конституира като страна решаващия орган - Началник отдел „Местни данъци и такси" при Община Чепеларе, а не издателя на акта - инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе, обл.Смолян. Предвид недопустимостта на съдебното решение, съдът не следва да извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и да се произнася по твърдените в касационната жалба отменителни основания. Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на Административен съд - Смолян за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при правилно конституиране на страните. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,