Определение № 156 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3787/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение16.01.2025 г.докладчик Йорданов
Диспозитив
Потвърждава решение № 91 /06.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 237/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта, имаща характер на определение, в която е оставена без разглеждане подадената от „Интереко“ ЕООД жалба против решение № 50/16.02.2024 г. по в.гр.д. № 260/2023 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на „Винарна Добрич" ООД срещу разпределение, извършено с Постановление от 31.01.2023 г. по изп.д. № 20178100400359 на ЧСИ Н. Н., рег. №. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интереко“ ЕООД срещу решение № 91 /06.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 237/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта, имаща характер на определение, в която е оставена без разглеждане подадената от „Интереко“ ЕООД жалба против решение № 50/16.02.2024 г. по в.гр.д. № 260/2023 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на „Винарна Добрич" ООД срещу разпределение, извършено с Постановление от 31.01.2023 г. по изп.д. № 20178100400359 на ЧСИ Н. Н., рег. №. Останалите страни по делото не са подали отговори на частната жалба (не са изразили становище по нея). За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че производството по в.гр.д. № 260/2023 г. на Добричкия окръжен съд е образувано по жалба на „Винарна Добрич“ ООД, с която на основание чл.463 ГПК дружеството е обжалвало изготвеното по изп.д. № 359/2017 г. на ЧСИ Н. Н., рег. № разпределение на сумата от 78 026.97 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника – жалбоподателя „Винарна Добрич“ ООД. Апелативният съд е приел, че му е служебно известно обстоятелството, че жалбоподателят „Интереко“ ЕООД също е обжалвал процесното разпределение, Но по неговата жалба е образувано в.гр.д. № 283/2023 г. на Добричкия окръжен съд, по което е постановено решение, което е потвърдено с влязло в сила решение № 186/31.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 430/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което жалбата на „Интереко“ ЕООД е оставена без уважение като неоснователна. С оглед на това производството по упражненото от този взискател право на жалба срещу процесното разпределение е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Този жалбоподател („Интереко“ ЕООД) не е жалбоподател по в.гр.д. № 260/2023 г. на Добричкия окръжен съд, решението по което (№ 50/16.02.2024 г.) е обжалвано по това дело (в.ч.гр.д. № 237/2024 г. на Варн. АС). Поради което и с оглед изхода от спора (оставяне без уважение на жалбата на „Винарна Добрич“ ООД) „Интереко“ ЕООД не разполага с право на жалба срещу това решение и признаването право на жалба би означавало допускане защита на чужди права, което е недопустимо освен в изрично посочени в закона хипотези, каквито в случая не са налице. Поради това жалбата на „Интереко“ ЕООД е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно по изложените от въззивния съд съображения, към които настоящият съдебен състав може да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК: „Интереко“ ЕООД е упражнил правото си на жалба, по която е образувано друго дело – в.ч.гр.д. № 430/2023 г. на Варненския апелативен съд, по която е постановено и влязло в сила решение № 186/31.10.2023 г. преди постановяването на обжалваното по настоящото дело решение № 91 /06.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 237/2024 г. на Варн. АС. Поради това дори и „Интереко“ ЕООД да беше подало жалба, по която да беше образувано в.ч.гр.д. № 237/2024 г. на Варн. АС, то съгласно чл.299, ал.1 ГПК тази жалба не би могла да бъде разгледана повторно и съгласно чл.299, ал.2 ГПК производството по нея би следвало да бъде прекратено. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски и с оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът