Определение № 350 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3985/2020 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Г. П. за отмяна на влязло в сила решение № 1304/28.07.2017 г. на Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 1132/2017 г., с което e потвърдено решение № 733/23.02.2017 г. по гр.д. № 13031/2014 г. на Районен съд Врана в частта, с която молителката е осъдена да заплати на основание чл. 61 ЗЗД на И. А. К. сумата от 13 600 лв., на А. К. С. сумата от 2 940 лв., на С. С. С. сумата от 2 940 лв. и на Ю. Т. К.-К. сумата от 2 940 лв., представляващи заплатена стойност на строително монтажни работи по общите части на сграда, находяща се в [населено място], [улица], вх.А и притежаваните от ответницата обекти в същата сграда, извършени в периода 2011 г. – 2014 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба -17.10.2014 г. до окончателното изплащане, и с което, след частична отмяна на решение № 733/23.02.2017 г. по гр.д. № 13031/2014 г. на Районен съд Врана, молителката е осъдена да заплати на основание чл. 62 ЗЗД вр. чл.285 ЗЗД на И. А. К. сумата от 1 506,72 лв., на А. К. С. сумата от 291,93 лв., на С. С. С. сумата от 291,93 лв. и на Ю. Т. К.-К. сумата от 291,93 лв., представляващи лихви върху главниците за периода от 31.07.2013 г. до 17.10.2014 г. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, тъй като с влязло в сила на 29.09.2020 г. решение № 1707 от 26.09.2019 г. по адм. Дело № 626/2018 г. на Административен съд – град Варна е прогласена нищожността на удостоверение за строеж № 0-1/20.01.2016 г., издадено от главния архитект на район О., [община] по § 6 от ПЗР на Наредба № 2/ДВ, бр.72 от 2003 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2012 г./ за строеж: жилищна сграда – вход А, сградни ВиК отклонения, сградно ел.захранване от III К до ТЕПО“, находяща се в УПИ ***, **, кв.133 по плана на 7 м.р. на [населено място], с адм.адрес [улица] и преписката е изплатена по компетентност на началника на РДНСК –Североизточен район за произнасяне съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е оставено в сила с решение № 12077 от 29.09.2020 г. по адм. дело № 14519/2019 г. на Върховния административен съд. Изложено е, че прогласеното за нищожно удостоверение за строеж е било прието по делото и е ценено от съда като доказателство, че ищците са завършили обекта до състояние, които го прави годен за приемане. При така изложените обстоятелства молителят твърди, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1304/28.07.2017 г. на Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 1132/2017 г., тъй като прогласената нищожност на удостоверението се явява ново обстоятелство от съществено значение за делото, което към момента на съдебното дирене не е било известно на страната. Поддържа, че е налице и хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото по надлежен съдебен ред е установена неистинността, проявена като нищожност на документ, взет предвид от съда при решаване на делото и е послужил за обосноваване на съществена част от правните изводи на съда. На последно място се твърди, че удостоверението, чиято нищожност е прогласена е било ценено като доказателство от съда при постановяване на решението и макар същото да няма характера на постановено от съд или друг държавен орган, все пак представлява прогласен за нищожен административен акт, което обуславя приложимост и на основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното, молителя иска да бъде отменено влязлото в сила решение на Варненски Окръжен съд и делото да бъде върнато на друг състав на окръжния съд за ново разглеждане. Ответниците по молбата – И. А. К., А. К. С., С. С. С. Ю. Т. К.-К., чрез пълномощника им – адв. К. К., са депозирали отговор, в който заявяват становище за недопустимост на молбата и евентуално - неоснователност на същата и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В същата са изложени твърдения за наличие на основанието за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата е постъпила в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от влизането в сила на съдебното решение, приложено към нея. Ето защо, молбата се явява процесуално допустима и редовна, доколкото изложеното в нея сочи основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а изтъкнатото обстоятелство и писмени доказателства следва да се преценят по същество. С оглед изложеното, налице са предпоставките за разглеждане на молбата по същество в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение