Определение № 167 от 26.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1747/2013 г.

Исперихският районен съд е поискал ВКС да промени местната подсъдност по дело, за разглеждането на което съдиите в него са се отвели и той „не може да образува състав” (чл. 43, т. 3 НПК). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал становище за основателност на искането. ВКС намери искането за основателно. Определението на ИРС за прекратяване на делото и за изпращането му във ВКС едновременно с това удостоверява невъзможността за разглеждането му. Делото, от друга страна, е постъпило в ИРС от Кубратския районен съд, където то е постъпило първоначално, но последният съд приел, че по общите правила за местната подсъдност (престъплението, предмет на делото, е извършено в района на ИРС) е подсъдно на другия съд. Делото всъщност неслучайно е постъпило в КРС от Кубратската районна прокуратура – прокурорът, който го е изпратил, подробно е описал историята на неговото развитие (ДП, т.1, края) и от това става ясно, че е процесуално целесъобразно делото да бъде разгледано тъкмо в КРС. Ето защо, ВКС – І н.о.