Определение № 231 от 28.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 377/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл.43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност на разглежданото НЧХД №572/2026 г. по описа на Районен съд - Бургас. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията на чл.43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството е образувано по тъжба на Н. А. Н. срещу Г. Д. А. по обвинение за извършени престъпления по чл.144, ал.1 НК и по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 НК. Последователно, съдиите от районните съдилища във Варна, Девня, Шумен, Нови пазар и Добрич са се отвели от разглеждане на делото и то е възлагано на друг равен по степен съд, след като е била инициирана и реализирана процедура по чл.43, т.3 НПК. По настоящото дело и съдиите от Районен съд – Бургас са се отвели на основание чл.29 ал. 2 НПК като са се обосновали с това, че частният тъжител е завел различни съдебни производства включително и срещу районен съд гр. Бургас. Съдиите са приели, че за да бъдат избегнати всякакви съмнения за тяхна пристрастност, предубеденост, заинтересованост или необективност следва да се отведат и делото трябва да бъде в друг съдебен район. С определение от 15.04.2026г. на районен съд Бургас, делото е прекратено поради невъзможност да се формира съдебен състав и е изпратено за пореден път на касационния съд за определяне на равен по степен съд, които да го разгледа. Настоящият касационен състав, след като съобрази, изложените съображения приема, че е налице необходимост от промяна на подсъдността по реда на чл.43, т.3 НПК. Няма спор, че страните в производството имат право делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, като преценката за евентуалното съществуване на предпоставките по чл.29 ал.2 НПК може да бъде направена единствено и само от компетентния да разгледа делото съдия. Същевременно, както в определението постановено по НЧД № 91/2026г. по опис на Първо наказателно отделение на ВКС е подчертано, настоящият състав също счита за необходимо да отбележи, че частният тъжител отвежда всички съдии от пореден районен съд и затруднява разглеждането и решаването на делото. Ето защо, съдията на когото делото бъде разпределено, следва да прецени дали действително по отношение на него са налице предпоставките на чл.29, ал.2 НПК и дали тъжителят не злоупотребява с права, нарушавайки принципа на случайно разпределение. Предвид изложеното и с оглед факта, че първоначално делото е било образувано в районен съд Варна, същото следва да бъде възложено за образуване и разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, съобразно критерия за териториална близост, гарантиращ спазване изискванията за бързина на производството, а именно – РС- гр. Каварна. Водим от гореизложеното и на основание чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд