Определение № 60406 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2114/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Делото е образувано по повод подадената частна жалба с вх. №261501/1805.2021 г. от П. Ц. П. срещу определение от 12.05.2021г. по в.гр. д. № 27/2021 г. на ОС Търговище постановено в производство по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 08.04.2021г. в частта му за разноските. С определение от 20.07.2021г., на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, ВКС е спрял производството по делото до постановяване на решение по касационна жалба срещу решение от 08.04.2021г. по в.гр. д. № 27/2021 г. на ОС Търговище, по което е образувано гр.д.№2115/2021г. по описа на ВКС. Съдът констатира, че е отпаднала пречката, налагаща спиране на производството по делото, поради което същото следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: С определение от 12.05.2021г. по в.гр. д. № 27/2021 г. на ОС Търговище, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молба на адв. Л. И., процесуален представител на П. Ц. за изменение на решение от 08.04.2021г. в частта му за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за втората инстанция на процесуалния представител в размер на 630 лева, каквото искане е направено с молба от 09.04.2021г. Съдът е приел, че след като въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни по делото и същите са приети за неоснователни с решение от 08.04.2021г. на въззивният съд, то разноски не следва да се присъждат на нито една от двете страни. В частната си жалба П. П. поддържа, че следва да му се присъдят поисканите разноски, тъй като се касае до плавна помощ предоставена по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Частната жалба е основателна. Установено е, че предмет на подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба е била частта от първоинстанционното решение, с която предявения от П. П. иск по чл.2 ЗОДОВ иск е бил уважен за сумата от 6000 лева. Същата е била оставена без уважение, поради което Прокуратурата на Република България дължи на П. П. направените във връзка с нея разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Самото адвокатско възнаграждение не се дължи единствено с оглед на защита против подадената от Прокуратурата въззивна жалба, а обхваща и защитата по подадената от самия П. въззивна жалба против отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Доколкото същата е била оставена без уважение, то П. дължи на Прокуратурата на Република България направените от нея разноски във връзка с тази жалба, по силата на чл.10 ЗОДОВ. Затова той не може да иска да му бъде заплатен пълния размер на заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. При наличието на две въззивни жалби, обхващащи целия предмет на делото, отговорността на страните за извършените от тях във въззивното производство разноски ще се определи по правилата на чл.10 ЗОДОВ, а именно за ищецът ще има право на разноски съобразно уважената част от иска, а ответникът съобразно отхвърлената част от иска. Ето защо частичното уважаване на иска по чл.2 ЗОДОВ не дава възможност на ищеца да претендира пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Затова Прокуратурата на Република България дължи на процесуалния представител на П. разноски за адвокатско възнаграждение съответстващо на оспорената осъдителна част от първоинстанционното решение, която част е в размер на 3/5 от цялото претендирано от обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство в размер на 10 000 лева. С оглед изхода на делото и предвид оказаната безплатно адвокатска помощ съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗА Прокуратурата на РБ следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 378 лева съгласно чл.9, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. адв.Л. И. за процесуално представителство пред ОС Търговище. Предвид изхода на спора по настоящето производство, на основание чл.78, ал. 1 ГПК и чл. 10 ЗОДОВ, ответната Прокуратура дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя-ищец, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за производството пред ВКС по часната жалба сумата от 300 лв. съгласно чл.9, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.Л. И., а на П. П. сумата 15лева разноски за заплатената държавна такса. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение