Определение № 8526 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 3215 от 13.05.2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, подадена от Р. Д. Д. от гр. Плевен, [улица], за отмяна на влязло в сила Определение № 1340 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 479/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. против Писмо изх. № Ж-94Р-528-1/17.10.2017 г. на кмета на община Плевен и производството по делото е прекратено. В молбата се излагат оплаквания за неправилност на определението, чиято отмяна се иска, както и възражения срещу действия на общинската администрация и на съдилищата, разглеждали свързаните с преписката производства. Конкретно основание по чл. 239 АПК не е посочено. Иска се отмяна на влязлото в сила определение. Ответникът – кметът на община Плевен, не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С Определение № 1340 от 16.10.2018 г. по адм. дело № 479/2018 г. Административен съд – Плевен е оставил без разглеждане жалбата на Р. Д. Д. против Писмо изх. № Ж-94Р-528-1/17.10.2017 г. на кмета на община Плевен и е прекратил производството по делото. Определението е било оспорено от Д. с частна жалба, по която е образувано адм. дело № 13329/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. С Определение № 14385 от 22.11.2018 г. по същото дело, което е окончателно, частната жалба е разгледана по същество като неоснователна и Определение № 1340 от 16.10.2018 г. е оставено в сила. Следователно определението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 22.11.2018 г. На 13.05.2025 г. – повече от шест години след влизането в сила на съдебния акт – Д. е подала чрез първоинстанционния съд молба с вх. № 3215/13.05.2025 г. за неговата отмяна. С Разпореждане № 2987 от 01.10.2025 г. по вх. № 3215/13.05.2025 г. Административен съд – Плевен, в изпълнение на задълженията си по администриране на молбата, я е оставил без движение, като е указал на молителката да внесе дължимата държавна такса за образуване на съдебно производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт и да представи молбата приподписана от адвокат, и я е предупредил, че при неизпълнение на указанията молбата ще бъде оставена без разглеждане. Вместо да изпълни указанията, молителката е подала частна жалба против разпореждането, която с Разпореждане № 3075 от 08.10.2025 г. по същото дело е оставена без разглеждане като насочена срещу акт по движението на делото, неподлежащ на самостоятелно обжалване. Разпореждане № 3075/08.10.2025 г. е оставено в сила с Определение № 5637 от 26.05.2026 г. по адм. дело № 4788/2026 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, и е влязло в сила. Депозирано от молителката искане във връзка с освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ е оставено без уважение с Разпореждане № 3405 от 10.11.2025 г. по адм. дело № 479/2018 г. на Административен съд – Плевен. Подадената против него частна жалба е оставена без разглеждане поради неотстранени в срок нередовности с Разпореждане № 5094 от 12.05.2026 г. по адм. дело № 4785/2026 г. на председателя на Първо отделение на Върховния административен съд, оставено в сила с Определение № 6084 от 03.06.2026 г. по адм. дело № 5541/2026 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. Останалите инициирани от молителката производства по частни жалби срещу актове по движението на делото също са приключили с влезли в сила съдебни актове (Определение № 268 от 13.01.2026 г. по адм. дело № 293/2026 г. и Определение № 2581 от 10.03.2026 г. по адм. дело № 2169/2026 г., двете на Върховния административен съд, Първо отделение). Дадените с Разпореждане № 2987 от 01.10.2025 г. указания не са изпълнени нито в определения срок, нито към настоящия момент – по делото не са представени документ за внесена държавна такса и молба, приподписана от адвокат. С писмо изх. № 506 от 05.05.2026 г. Административен съд – Плевен е изпратил молбата за отмяна, ведно с цялото адм. дело № 479/2018 г., на Върховния административен съд, където е образувано настоящото производство по вх. № 13183 от 08.05.2026 г. по описа на ВАС. При така установената фактическа обстановка съставът на Върховния административен съд прави следните правни изводи: Определение № 1340 от 16.10.2018 г. по адм. дело № 479/2018 г. на Административен съд – Плевен, оставено в сила с окончателното Определение № 14385 от 22.11.2018 г. по адм. дело № 13329/2018 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, е акт, с който се прегражда развитието на делото, поради което съгласно чл. 237, ал. 1 АПК принципно подлежи на отмяна по реда на глава четиринадесета от АПК. Молбата е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК – жалбоподателката в прекратеното производство, за която актът е неблагоприятен. Разгледана с оглед останалите процесуални предпоставки обаче, молбата е процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество. На първо място, молбата е нередовна и нередовностите й не са отстранени. Съгласно чл. 241 АПК искането за отмяна се подава в писмена форма, трябва да отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Съгласно чл. 242, ал. 4 АПК искането се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен в изрично предвидените изключения, нито едно от които не е налице по отношение на молителката – тя не е освободена от държавна такса, а искането й във връзка с освобождаване от такса и предоставяне на правна помощ е оставено без уважение с влязъл в сила съдебен акт. За производството по отмяна се дължи и държавна такса в размер на 30 лв. за граждани съгласно чл. 242а АПК. При констатирана нередовност на искането чл. 242, ал. 1, изречение второ АПК препраща към реда на чл. 213а АПК. Първоинстанционният съд надлежно е администрирал молбата, като с Разпореждане № 2987 от 01.10.2025 г. е указал на молителката да внесе дължимата държавна такса и да представи искането приподписано от адвокат, и изрично я е предупредил за последиците от неизпълнението. Разпореждането е съобщено на молителката, което се установява и от обстоятелството, че тя е предприела оспорването му, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Указанията не са изпълнени нито в определения срок, нито към момента на произнасянето на настоящия състав. При това положение на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 242, ал. 1 АПК молбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – прекратено, тъй като редовността на сезиращото искане е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му по същество. На второ място, молбата е и просрочена. Съгласно чл. 240, ал. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок, чийто начален момент е определен диференцирано според основанието по чл. 239 АПК, но не по-късно от една година от влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска (съответно от влизането в сила на решението или на акта за отмяна – при основанията по чл. 239, т. 2 и 3). Съгласно чл. 240, ал. 2 АПК сроковете започват да текат от влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди този момент, а съгласно чл. 240, ал. 3 АПК в случаите по чл. 239, т. 5 искането се подава в едногодишен срок от влизането в сила на акта. Определението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 22.11.2018 г., а молбата е подадена на 13.05.2025 г. – повече от шест години по-късно. Молителката е узнала съдържанието на акта още при постановяването му, което се установява от обстоятелството, че лично е упражнила правото си на частна жалба срещу него, разгледана и отхвърлена с Определение № 14385 от 22.11.2018 г. по адм. дело № 13329/2018 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. В молбата не се твърди, а и от данните по делото не се установява, основание за отмяна, възникнало или узнато от молителката след влизането на акта в сила, което да поставя началото на срок по чл. 240, ал. 1 АПК в по-късен момент. При това положение при всяко от основанията по чл. 239 АПК срокът за подаване на искането е изтекъл най-късно една година след влизането на акта в сила, т.е. на 22.11.2019 г. По естеството си наведените оплаквания са насочени срещу правилността на влезлия в сила съдебен акт, т.е. имат характер на касационни основания по чл. 209 АПК, които не подлежат на преценка в извънинстанционното производство по глава четиринадесета от АПК, тъй като то не е средство за осигуряване на допълнителна инстанция за контрол. Такива доводи молителката вече е релевирала в производството по частната жалба срещу определението и те са били разгледани и отхвърлени по същество с влязъл в сила съдебен акт. Всяко от изложените съображения е самостоятелно и достатъчно основание молбата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК, във вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия