Решение № 8986 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2012 г.

Решение № 8986 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мариана Георгиева Даракева от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. В. Петров, срещу решение № 204/30.01.2012, постановено по адм. д. № 2717/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Даракева против Ревизионен акт № 161101592/8.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 916/29.09.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че началното салдо за 2004 г. следва да бъде отрицателна стойност и по същество неправилно са възприети доказателствата досежно получени суми от съпруга на касаторката, действащ като ЕТ и предоставените в заем от трето лице. Моли да бъде отменено решението с присъждане на разноски за две инстанции. С жалбата са представени и приети по делото доказателства по опис. Ответникът по жалбата-Директор Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова в писмена защита счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 161101592/8.07.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 916/29.09.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Мариана Георгиева Даракева е определено данъчно задължение по чл. 35 от Закон за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ отменен, за 2004 г. в размер на 726,29 лв. и лихва 565,15 лв. С решението съдът е изменил процесния Ревизионен акт, като е намалил определения на Даракева данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. от 726,29 лв. на 495,86 лв. ведно с размера на съответната лихва за просрочие. Предмет на настоящото производство е решението в частта, с която са определени задължения на Мариана Георгиева Даракева по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 495,86 лв. и съответната лихва за забава. В останалата си част за разликата на определения данък от 495,86 лв. до 726,29 лв., поради липса на касационна жалба решението на съда е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. За безспорно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателката законосъобразно в хода на ревизията е установено наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като за ревизираната 2004 г. са направени разходи, без да са декларирани съответните им приходи. Спазени са изискванията на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, поради което и РА се ползва с презумптивна доказателствена сила за вярност до доказване на противното. Относно начина на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съдът е приел, че от органа по приходите правилно не е признат приход при условията на СИО по отношение на получени парични средства от съпруга на жалбоподателката от ЕТ "13x3-Христо Даракев", в размер на 70000 лв. До този извод съдът е достигнал като е приел, че в представения РКО липсва подпис на лицето, предало сумата, като не е извършена проверка в счетоводството на ЕТ за да се установи фактическото наличие и предоставяне на посочената сума на собственика на търговеца. На следващо място факта на получаване през 2003 г. на микрокредит от ЕТ "13хЗ-Христо Даракев", не обосновава извода, че същият е част от получената сума от 70 000 лева от собственика на търговеца, тъй като банковият кредит е предоставен "за оборотни средства". Относно получени парични средства от съпруга на жалбоподателката по договор за заем с Красимир Мотишев - 78233,20 лв. (левова равностойност на 40000 евро), съдът е обсъдил приетия по делото договор за заем, ведно със запис на заповед, доказателства за неговото връщане по банков път и свидетелските показания на свидетеля Мотишев и е приел, че от тях не се установява по безспорен начин, че заемодателят Мотишев е разполагал с процесната сума. Факта на връщане на заетата сума по банков път, съдът е приел, че остава единствено и изолирано доказателство, което не създава у съда сигурност, че договорът за заем действително е реализиран. Относно предоставен заем от сем. Даракеви на Милко Чапкънов и Стефка Стефанова - 16562 лв., явяващ се разход на домакинството, а същевременно върнатата първа вноска по същия заем в размер на 1274 лв. - приход, съдът е приел, че трябва да се вземе предвид при формирането на изходното салдо, а извода на органа по приходите в обратен смисъл е незаконосъобразен. До този извод съдът е достигнал като е приел че договорът е сключен под формата на нотариален акт, в който е инкорпорирана и договорната ипотека, послужила като обезпечение на заема, поради което има достоверна дата. При така установеното съдът е приел, че за начално салдо на домакинството на жалбоподателката към 1 януари 2004 г. следва да се приеме отрицателното число "минус 16040,30 лв.", при установено в хода на ревизията "0", което от своя страна е крайното салдо към 31 декември 2003 г. Заключението на ССЕ, съгласно която като начално салдо към 1.01.2004 г. са взети предвид доходи от получени парични средства от съпруга на жалбоподателката в размер на 70 000 лева, както и сумата от 78233,20 лева левова равностойност на 40 000 евро получен заем от Мотишев съдът е приел, че не следва да бъде кредитирана предвид изложените доводи досежно липсата на доказателства за реалното получаване на сумите по заема и по РКО от ЕТ. При така установеното съдът е преизчислил данъчната основа за облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.) и е приел, че е налице превишение на разходите над приходите - 7451,19 лв., при съобразяване на изходното салдо. Съобразно с разпоредбата на чл. 19 СК (отм.) данъчната основа е в размер на 3725,60 лв., а данъка - 495,86 лв. ведно със съответната лихва за просрочие. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. За да приеме, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, съдът се е позовал на установено, че от касаторката са направени разходи, без декларирани приходи, в размер на 3725,60 лв. За да достигне до този извод, съдът е приел отрицателно начално салдо за 2004 г., при установено в хода на ревизията нулево салдо, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК. Действително този извод на съда не се е отразил като краен резултат във вреда на касаторката, но по своята същност представлява изменение на установеното в РА нулево салдо във вреда на жалбоподателката, а именно отрицателно салдо в размер на 16 040,30 лева. При установени от съда приходи общо в размер на 17 988,46 лева и разходи общо в размер на 9399,35 лева, съдът е достигнал до крайния извод за превишаване на разходите над приходите със сумата от 7 451,19 лева, именно поради факта, че от приходите за година е извадено установеното от съда отрицателно салдо в размер на 16 040,30 лева. При така установеното се налага извода, че при нулево салдо установено в хода на ревизията за процесната година и установените от съда приходи /които не се обжалват от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП/ в размер на 17 988,46 лева и разходи общо в размер на 9399,35 лева не е установено превишаване на разходите над приходите, т. е. не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, съгласно която ревизия при особени случаи може да се извърши когато е установено, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оглед на така установеното не следва да бъдат обсъждани останалите доводи в касационната жалба, като само следва да бъде посочено, че неправилно съдът и органа по приходите са приели, че като приход при условията на СИО, не следва да се включва сумата от 70 000 лева, представляваща получени парични средства от съпруга на жалбоподателката от ЕТ "13x3-Христо Даракев". За същата сума е представен РКО № 2/31.12.2003 г., а вещото лице е извършило проверка на оборотната ведомост за цялата 2003 г. на ЕТ "13x3-Христо Даракев", поради което е неправилен извода на съда за липса на проверка в счетоводството на търговеца. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на касатора, Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 716 лева, направени разноски и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,