Определение № 8104 от 23.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4840/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по частна жалба на Й. П. К., [ЕГН], чрез пълномощника му адв. С. Тодоров, съдебен адрес: гр. Ямбол, [улица], [адрес],електронен адрес за връчване на съдебни книжа: [електронна поща], против Определение№397/12.03.2025г., постановено по адм.д.№86/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и приложение от страна на съда на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че за да постанови определението си, съдът е приел, че не са налице изискуемите по закон кумулативни предпоставки за търсене на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обосновавайки извод, че в случая не е налице отменен по надлежния ред административен акт, от който ищецът да претендира вреди. Подчертава се, че съдът е мотивирал този свой извод, посочвайки, че от представената от административния орган административна преписка се установява, че Разпореждане№Я-9714/12.12.2024г. на Директора на ОДБХ- Ямбол, като административен акт, финализиращ разписаната в закона процедура и подлежащ на съдебен контрол, е бил връчен на ищеца в условията на отказ, както и че не е отменен по надлежния ред, поради което съдът е счел, че не е налице предпоставка за предявяване на иска по ЗОДОВ. Според Й. К. тези изводи на съда са незаконосъобразни и неправилни, формирани в противоречие с разпоредбите на материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ относно преценката на изискуемите предпоставки за допустимост на исковата претенция. Признава, че в конкретния случай ищецът е квалифицирал иска си като такъв с правно основание по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и че хипотезата на посочената правна норма визира няколко юридически факти, от които може да произтича отговорността на държавата. Сочи, че в посочената разпоредба изрично е уредено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица, тоест, че претенцията за вреди по този ред може да произтича както от незаконосъобразен акт на администрацията, така и от конкретния действия или бездействия на административния орган и длъжностните лица, като не е задължителна предпоставка за допустимостта на такъв иск да са налице кумулативно и трите основания - незаконосъобразен акт, действие, бездействие. Навежда доводи, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца квалификация на иска с исковата молба и че тази квалификация следва да бъде определена от съда в съответствие с изложеното в молбата от ищеца и твърдените от него фактически обстоятелства, както и съгласно формулираното искане към съда. Акцентира върху обстоятелството, че в настоящия случай никъде в исковата молба ищецът не се е позовал на вреди, причинени му от незаконосъобразен акт и не е посочил това основание за ангажиране отговорността на държавата, а изрично твърди, че претърпените вери произтичат от извършване на незаконни действия, респективно - бездействия на административния орган в лицето на ОДБХ- Ямбол, изразяващи се в умъртвяване по нехуманен начин на животните му и в противоречие с разписаната в Закона за ветеринарномедицинската дейност процедура. Твърди, че исковата молба съдържа позоваване от страна на ищеца на предприети, в разрез със законовата процедура, фактически и правни действия, които не са били предхождани от изискуемата по закон процедура, а именно - установяване по предвидения ред, че животните са болни, както и тяхното умъртвяване. Счита, че в административната преписка не се съдържат доказателства за това дали и как са установени тези обстоятелства и защо са предприети незабавно съответните действия по унищожаване на стадото. Отбелязва, че не му е било съобщено по надлежния ред и посоченото Разпореждане, като неговото издаване само по себе си не означава законност на действията на административния орган. Според Й. К. в случай, че при проверката е било установено, че животновъдният обект не е регистриран по надлежния ред и животите не са маркирани, ЗВМД предвижда друг ред и процедура за отстраняване на тези нарушения, включително и чрез даване на указания на собственика да отстрани доброволно нарушението. В частната жалба се посочва още, че обжалваното определение противоречи изцяло на формираната константна практика па ВАС по преценката относно допустимостта на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Аргументира се, че за да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общините на граждани или юридически лица, съгласно чл. 1 от ЗОДОВ, в случая, в резултат на незаконосъобразни действия на административен орган, следва да бъдат кумулативно осъществени следните елементи от фактическия състав на отговорността: незаконосъобразно действие на административен орган, реално настъпила вреда от такова действие, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилия вредоносен резултат и че неналичието дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Сочи, че съгласно чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността па фактическото действие се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Намира, че възприетото от ВАС разбиране налага извод, че когато в исковата молба се твърдят вреди, причинени от незаконосъобразни действия, респективно - от бездействия на административния орган, не е необходимо да е налице и незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред. Изтъква, че в обжалваното определение съдът е ограничил преценката си само до това обжалвано и отменено ли е издаденото разпореждане, без да коментира другите хипотези на предвидени в чл.1, ал.1 ЗОДОВ основания за търсене на отговорност от държавата, а именно - твърденията за незаконни действия и бездействия. Повторно подчертава, че в настоящия случай ищецът претендира вреди от незаконосъобразно действие на ответника. Сочи, че за да е налице незаконосъобразно действие, при или по повод осъществяване на административна дейност, трябва да е съществувало задължение за нормативно предвидено действие на органа, упражняващ административна дейност. Твърди, че гореизложеното налага извод, че не е задължително условие за допустимостта на исковата претенция по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ наличието на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт, като причинените вреди може да произтичат и само от незаконосъобразни фактически действия, както е и в настоящия случай. Позовава се на практика на Върховен административен съд, съобразно която основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред И / ИЛИ незаконосъобразно действие или бездействие“. Категоричен е, че в настоящия случай доколкото се претендира обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган без правно значение за допустимостта на предявения иск е наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт. С тези доводи Й. К. иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени Определение №397/12.03.2025г., постановено по адм.д.№86/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол като неправилно и да върне делото на съда за разглеждане на иска по същество и произнасяне по неговата основателност, ведно със законните последици от това. Ответникът Областна дирекция по безопасност на храните – Ямбол/ОДБХ-Ямбол/, чрез процесуалния си представител М. М., оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди обжалваното определение - като правилно. Намира, че съдът правилно е оставил без разглеждане исковата молба на Й. П. К. срещу Областна дирекция по безопасност на храните – Ямбол, въз основа на която е образувано делото, след като е извършил анализ на представените по делото писмени доказателства и е съобразил правните доводи, изложени в исковата молба. Изтъква, че основателността на иска с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ изисква установяването кумулативно наличието на незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред, реално настъпила вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. Сочи, че в конкретния случай в исковата молба се излагат твърдения, че претендираните вреди са в причинно-следствена връзка с издадени от Директора на ОБДХ-Ямбол разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата и тяхното умъртвяване, както и че ищецът Й. К. се позовава на издаденото от Директора на ОБДХ-Ямбол Разпореждане №Я-9714 от 12.12.2024г., с което животните са отнети в полза на държавата и умъртвени. Категоричен е, че разпореждането представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол по реда на чл.145 и сл. от АПК. Изтъква, че разпореждането е било съобщено на Й. К., но не е било обжалвано по съответния законов ред. Отбелязва, е отговорността не се презумира от закона и за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ и че в конкретния случай ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства за установяване на правно релевантните обстоятелства и в частност-отменен като незаконосъобразен административен акт. От друга страна, ответникът подчертава, че съгласно разпоредбата на чл.8,ал.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, когато в специален закон или указ е предвиден особен ред за обезщетяване, приложението на ЗОДОВ се изключва. Обръща внимание, че в раздел III на ЗВМД, чл.141 и следващите от ЗВМД изрично е уреден редът за обезщетяване на собствениците при настъпили вреди вследствие на наложени принудителни административни мерки, каквито в случая са приложени. Навежда доводи, че дори хипотетично да се приеме, че умъртвените животни са били собственост на Й. П. К., което не е установено по безспорен начин от представените доказателства, исковите претенции са недопустими поради липса на процесуалната предпоставка по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Счита, че специалната уредба в ЗВМД за реализиране на обезщетения при принудителни административни мерки изключва приложимостта на общия ред по ЗОДОВ и че в случая е налице абсолютна процесуална пречка, която води до липса на право на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в полза на Й. К.. Аргументира се, че съдът може да разглежда само иск, който е надлежно предявен и че Административен съд – Ямбол правилно е приел, че предявените искове са недопустими и че производството следва да бъде прекратено на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл.130 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. В депозирания писмен отговор на частната жалба ОДБХ- Ямбол отбелязва, че неправилно от Й. К. се застъпва тезата, че за реализиране на отговорността по чл.1,ал.1 то ЗОДОВ не е необходимо наличие на отменен административен акт, когато се твърди, че вредите произтичат от фактически действия или бездействия на административен орган. Според ответника това разбиране не кореспондира с нормативната уредба, а и с последователната практика на Върховен административен съд. Сочи, че при задълбочен анализ на съдебната практика се установява, че във всички случаи, независимо от твърденията за настъпили вреди от фактически действия, е налице предходно отменен по съдебен ред административен акт, от който произтичат вредите. Категоричен е, че тълкуването, изложено в частната жалба изопачава съдържанието на съдебните актове, на които се позовава, която неправилно приписва на съда теза, която не се съдържа в тях. Твърди, че практиката на Върховен административен съд е ясна и последователна като приема, че наличието на отменен административен акт е задължително условие за допустимостта на иска по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че в настоящия случай наведените твърдения от Й. К. не са за фактически действия, от които са претърпени вреди, тъй като тези действия се основават на административен акт. Подчертава, че фактически действия са налице, когато действията произтичат пряко от правна норма, при настъпването на определен юридически факт, тоест както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление на административния орган. Твърди, че от приложената преписка се установява, че е налице именно административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване и не се доказва, а и не спори, че процесният административен акт не е обжалван, като последният е влязъл в законна сила. В заключение, ответникът счита, че определението на Административен съд-Ямбол е правилно и законосъобразно, в синхрон с материалното и процесуално право и е обосновано, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение - като неоснователна и недоказана, а атакуваното определение – да бъде потвърдено, а в полза на ответника да бъдат присъдени направените разноски, включително адвокатски хонорар. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е определение №397/12.03.2025г., постановено по адм.д.№86/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което съдът е оставил без разглеждане исковата молба с вх.№383/14.02.2025г. от Й. П. К.,[ЕГН],чрез пълномощника си адв. С. Тодоров, против Областна дирекция по безопасност на храните - Ямбол с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, за сумата 65000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, и е прекратил производството по адм.д.№86/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол. За да постанови определението си, първоинстанционният съд, извършвайки служебна проверка, е констатирал, че предявеният иск е недопустим. Аргументирал се, че от приобщените доказателства се установява, че във връзка с подаден сигнал за отглеждане на ДПЖ в [населено място] на 12.12.2024г. д-р Д. И. Д.- главен инспектор ЗИХОЖ при ОБДХ- Ямбол извършил проверка, при която констатирал наличието на около 70бр. овце, които са неидентифицирани по нормативно установените правила и е съставен констативен протокол №000538/12.12. 2024г., в който протокол е отразено, че неидентифицираните животни са установени в местността „Мандърлъка“ на границата между [населено място] войвода и [населено място], че се отглеждат в канал до мост на границата между двете села, че са собственост на Й. П. К. от [населено място], че животните произхождат от животновъден обект№8860-0479,закрит на 27.06.2020г., че са доведени в началото на месец ноември 2024г. На основание чл.117,ал.1,т.7 от ЗВМД е съставен Акт за възбрана№Т-622 от 12.12.2024г., с който е възбранено движението на установените неидентифицирани животни, а от извършилия проверката служител е изготвен Доклад вх.№Я-9706/12.12.2024г., адресиран от директора на ОДБХ – Ямбол. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че от директора на ОБДХ-Ямбол е произнесено Разпореждане за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им и насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти №Я-9714/12.12.2024г., с изложени подробни мотиви за издаването му, според които след извършена проверка по сигнал са констатирани 70бр. овце в ПИ 35028.33.35,[населено място], м. “Михалев Биот/представляващ пасище, стопанисвано от общината, животните са без идентификатори и за тях липсват данни в информационната система на БАБХ/ ВетИС/, като единственото животно с идентификатор е установено, че е със статус „Служебно изгубено“ и че въз основа на тези данни е прието, че е налице нарушение по чл.139,ал.1,т.8 от ЗМВД, изразяващо се в използването на общинско пасище от неидентифицирани животни и такива, които не са обхванати от програмата за профилактика, надзор и контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонози. Като отговорно лице в разпореждането е посочен ищецът Й. П. К. от [населено място], който видно от вписванията в акта е отказал да го получи, като това е удостоверено с подписа на един свидетел, кметът на [населено място]. Първоинстанционният съд е счел, че липсват данни, а и твърдения в исковата молба, че така издаденото разпореждане е било оспорено по надлежния ред от ищеца, който е адресат на акта, респективно – за отмяната на този акт по съдебен ред. Съдът е изтъкнал, че в члц.139 от ЗВМД лимитативно са изброени хипотезите ва административни нарушения по закона, а в чл.139а подробно е разписан редът за предприемане на действия от съответните компетентни органи с оглед констатираното нарушение. Подчертал е, че според чл.139а,ал.3 от ЗВМД при установяване на нарушение по чл.139, ал.1,т.1а,,2 и т.4-9/ в която хипотеза попада разглежданият случай предвид издаденото разпореждане за констатирано нарушение по чл.139,ал.1,т.8 от ЗВМД/, официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата и умъртвяването им на място, определено от Директора на ОБДХ и насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти, като разпореждането може да се обжалва по реда на АПК, но обжалването не спира изпълнението. Съдът е обосновал извод, че Разпореждане №Я-9714 от 12.12.2024г. на Директора на ОДБХ-Ямбол е административният акт, финализиращ разписаната в закона процедура, който според доказателствата по делото, ищецът е отказал да му бъде връчен и който акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, респективно – на отмяна при наличието на основания за това. Административен съд – Ямбол се е мотивирал, че в случая предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е недопустим, тъй като съгласно разпоредбата на чл.204,ал.1 от АПК - предпоставка за допустимост за разглеждане на иска за обезвреда е наличието на отменен по съответния ред административен акт, но по делото липсват данни надлежно връченото на ищеца разпореждане по чл.139а, ал.3 от ЗВМД, в хипотезата на удостоверен чрез подписа на свидетел отказ за връчване, да е оспорено по предвидения в закона ред, респективно – да е отменено и че следователно не е налице предпоставката за допустимост на исковата молба, а именно – наличието на отменен по съответния ред административен акт, от който ищецът да претендира вреди. По тези съображения съдът е намерил, че предявеният иск е недопустим, поради което е оставил същият без разглеждане и е прекратил производството по делото. При така приетото за установено от фактическа страна Върховният административен съд, в състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици. Съображения на касационната инстанция, за да направи този извод са следните: Основателни са доводите на Й. П., че макар съдът правилно да е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, неправилно и необосновано е приел, че се претендират вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт и след като не е доказано наличието на такъв отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт, то предявеният иск е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено. В исковата си молба ясно и недвусмислено ищецът е посочил че претендира обезщетяване на причинените му имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на административния орган, както и че незаконосъобразността на действието или бездействието, от които се твърди да са настъпили вредите, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд се е приел, че се претендира обезщетяване на вредите, които са причинени на ищеца от незаконосъобразен административен акт - Разпореждане№Я-9714/12.12.2024г. на Директора на ОДБХ- Ямбол, който административен акт не е бил оспорен по предвидения в закона ред и не е бил отменен като незаконосъобразен. Аргументите, с които съдът е приел, че предявеният иск е недопустим – липса на отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт - са изцяло неотносими към конкретния правен спор и изложените от ищеца факти, на които се основава предявената претенция. Споделими от касационната инстанция са аргументите на Й. К., че когато в исковата молба се твърдят вреди, причинени от незаконосъобразни действия, респективно – бездействия, какъвто е настоящия случай, не е необходимо да е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен и че липсата на такъв отменен като незаконосъобразен административен акт при предявен иск за обезвреда на вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия или бездействия, не прави този иск недопустим. Иначе казано, не е задължително условие за допустимостта на исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ наличието на отменен по надлежния ред незаконосъобразен административен акт, когато се претендира обезвреда на вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Ето защо настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира за неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице предпоставка за допустимост на исковата молба - отменен по съответния ред административен акт, защото се претендират вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган, като незаконосъобразността на тези действия и бездействия следва да бъде установена в рамките на едно съдебно производство, с гарантиране възможността на страните да ангажират доказателства и да установяват онези факти и обстоятелства, от които черпят благоприятни за себе си правни последици. Като неправилно и необосновано е приел, че се претендира обезщетение за вреди от административен акт, който не е отменен като незаконосъобразен, съдът е постановил неправилно определение, което определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца Й. К. от незаконосъборазни действия на служители от ОДБХ-Ямбол. Само за прецизност и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че доводите, изложени в отговора на частната жалба от ответника представляват такива по същество на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани в това производство, но същите са в подкрепа на изложеното от касационната инстанция за неправилност на атакуваното определение, тъй като и за ответника е ясно, че ищецът претендира да бъде обезщетен за причинените му имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган. Що се отнася до претенцията на ответника за разноски, първоинстанционният съд следва да се произнесе по нея при постановяване на окончателния си акт, по реда на чл.226,ал.3 от АПК. Водим от изложените съображения, съдът