Определение № 2309 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 43/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят и ответник по касационните жалби „Изола Парадайз“ ООД чрез адв. М. К. излага съображения, че при постановяване на определение № 1236 от 29.04.2026 г. по настоящето дело, в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение по т.д. 165/24 г., АС – София, съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането му за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, както и че не е съобразил всички факти и обстоятелства при произнасянето си с определение, в частта, с която по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е намалил дължимото възнаграждение на молителя за производството пред първоинстанционния съд. Иска да се присъдят направените по делото разноски, като твърди, че съдът неправилно не е констатирал формулираното искане за присъждането им в молба вх. № 8549/09.05.2024 г., както и представянето на доказателства за действителното им изплащане. Счита, че към настоящето производство е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК в редакцията ДВ бр. 17/26 г. Изложените мотиви на настоящия състав относно неприложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК не били задоволителни, не се разбирало какво означава, че „не се прилага разпоредбата с оглед характера на производството“. Страните били формулирали всички възможни възражения. Сочи, че делото има правна и фактическа сложност, за което свидетелствало и произнасянето на съда от 1 година. Първоинстанционният съд бил допуснал до разглеждане искове, които не отговарят на практиката на съдилищата. Произнасянето на касационната инстанция в частта по частната жалба, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, не било съобразено с развитието на останалите съдебни производства, свързани с други дружества, в които било прекратено участието на наследодателя на ищците, както и с настоящето дружество. Ясно били формулирали схемата, чрез която бил направен опит да бъдат доведени до фалит всички дружества, използвайки възрастта на ищците и домогвайки се до безплатни обезпечения. Произнасянето на ВКС не държало сметка за всички производства, съпътстващи водения процес, дори без да се споменават срещите и разговорите на адвокатите и емоционалното напрежение за разясняване на отделните етапи на производствата на съдружниците в дружествата. Моли да се допълни определение № 1236/29.04.2026 г. в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски в размер на 48 000 лв. Моли, ако съдът приема, че са налице условията на чл. 248 от ГПК, да измени определение № 1236 от 29.04.2026 г., по делото в частта за присъдените разноски за първоинстанционното производство като се присъдят в пълния им размер. Ответниците по молбата и касационни жалбоподатели, представлявани от адв. В. В., оспорват касационната жалба. Подчертават, че претендираните разноски в размер на 48 000 лв. са за отговор на касационната жалба, на основание чл. 283 от ГПК. Считат, че при липса на разглеждане по съществото на спора, не следва да се присъждат разноски в пълен размер. Във фактурата за дължимостта на адвокатското възнаграждение, не били разграничени производствата пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Хонорарът бил повече от прекомерен. Доводите за правна и фактическа сложност поради отправено искане до Конституционния съд били неоснователни. Съставът на ВКС бил отказал да сезира Конституционния съд, това искане не се отправяло за първи път, като с оглед лично становище на професор Г., са изложени именно съображения за противоконституционност на чл. 125, ал. 3 от Конституцията на Р България. Счита за неотносими доводите относно друго дело между страните, относно отменителен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Изложените доводи били извън производството по чл. 248 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за допълване на определението е допустимо. Подадено е на 28.05.2026 г. Определението е постановено на 29.04.2026 г. Следователно е в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок. Действително е налице основание за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, в частта за разноските, дължими за производството пред ВКС. Видно от молба вх. № 8549 от 09.05.2025 г. от „Изола парадайз“ ООД, в отговор на молба, вх. № 7489/23.04.2025 г., изходяща от касационните жалбоподатели, ответникът по касационната жалба „Изола парадайз“ ООД е формулирал и искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и е представил списък на разноските, доказателства, установяващи извършването им – договор за процесуално представителство от 05.05.2025 г., фактура и извлечение от банкова сметка. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, недопускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, са налице предпоставките за присъждане на направените разноски в полза на „Изола парадайз“ ООД в производството по чл. 288 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.. С оглед представените доказателства следва да се приеме, че заплащането на адвокатското възнаграждение е реално, действително е изплатено. Касационните жалбоподатели са направили възражение, че адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство е изплатено чрез превод на парична сума от „Изола Ястребец“ ООД, което лице не е ответникът по касационната жалба, същото е трето лице за процеса. Както бе посочено и в определението от 29.04.2026 г. съществуващо парично задължение може да се изпълни от всяко трето лице, изплатеното възнаграждение от третото лице представлява разноски за страната. В настоящия случай не може да се приеме различно правно разрешение. Следователно е налице извършване на реални разноски от ответника по касационната жалба. Сумата е изплатена по сметка на адвокатското дружество, упълномощило процесуалния представител на страната. При преценка на възражението за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед обжалвания интерес, съдът преценява нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (в редакцията й до изменението на ГПК със ЗИДГПК ДВ бр. 17 от 2026 г.). Нормата се прилага към момента, към който са извършени разноските пред касационната инстанция. В случая размяната на съдебните книжа за производството пред касационната инстанция е приключило към 13.05.2025 г. и нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложена в редакцията преди посоченото от молителя изменение на същата. Производството по чл. 288 от ГПК се провежда в закрито съдебно заседание и поради това, следва да се съобрази възможността страните да изразят становище преди произнасянето на съда и съобразно действащите норми. Именно това обуславя и приложение на нормата в посочената редакция. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се извършва сравнение с адвокатското възнаграждение, платено от касационните жалбоподатели, още повече, че в случая липсва реално заплащане, адвокатското възнаграждение за адв. В. Същото е определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Преценката за това дали е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение, следва да се направи, като се прецени нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК до посоченото изменение, като се съобрази и действие на решението С-438/22 г. на СЕС, на основание чл. 267 от ДФЕС. В този смисъл, независимо от датата на изплащане на адвокатските възнаграждения, преди постановяване на посоченото решение на СЕС, следва да се зачете действието на посоченото решение и да не се преценява заплатеното адвокатско възнаграждение спрямо минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1 на ВАдвС. Трайната практика на ВКС разяснява, че при преценка налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид съвкупната преценка на фактическата и правна сложност на делото, засегнатия материален интерес, вида на производството, извършените процесуални действия. В случая производството е по реда на чл. 288 от ГПК. От значение е фактическата и правна сложност на делото, като с оглед въведения предмет на спора и възраженията в процеса, с оглед трайната практика на ВКС по приложение на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, следва да се приеме, че делото няма изключителна правна сложност, въпреки това не може да не се отчете фактическата сложност. Действително по делото е направено искане за сезиране на Конституционния съд, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, както и е налице забавяне на произнасянето. Въпреки това, е налице ясна практика по приложение на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Следва да се съобрази материалния интерес, въведен в касационното производство. Налице е касационна жалба само в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете на всеки от ищците за разликата над 543 692,33 лв. до 1 284 926,75 лв. Наличието на субективно съединяване на исковете, в случая не усложнява процеса. В посочените критерии не могат да се съобразят обстоятелствата, които са извън предмета на защита в конкретния случай. Множеството спорове между страните, допуснати обезпечения в хода на производството и други производства, по които е осъществена защита, не могат да обусловят преценка за дължимост на възнаграждението в заплатения размер. Преценката за прекомерност на заплатеното възнаграждение се прави с оглед защитата по конкретното дело и не може да обхваща обстоятелства от общата защита на дружеството в други спорни правоотношения между страните и цялостната защита след прекратяване на членственото правоотношение в търговското дружество. Нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвижда произнасяне по дължимите разноски по делото и не е предвидено съобразяване на други обстоятелства, извън конкретното дело. В този смисъл изложените съображения от молителя в тази насока са неоснователни. С оглед посочените критерии, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното възнаграждение от 48 000 лв. е изключително завишено. При тази преценка на посочените по-горе критерии следва заплатеното възнаграждение да се намали до размер от 25 000 лв. С оглед разпоредбата на чл. 4, чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Р България, следва размерът на възнаграждението да се определи в размер на 12 782,30 евро. Изложените съображения за злоупотреба с права от страна на ищците, не могат да се споделят. Налице са изложени обстоятелства, с които ищците чрез своя процесуален представител са свързали претенциите си. Обстоятелството, че има съдебна практика по приложение на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, не може да изключи правото на ищците да защитят твърдените от тях права. Именно това е предназначението на исковия процес и обстоятелството, че съдът не е споделил правните съображения на ищците, не означава, че е налице злоупотреба с права. Липсва цел с предявените искове ищците да се накърнят правата на ответника. Защитната теза на ищците относно начина на определяне на равностойността дружествения дял към момента на прекратяване на членственото правоотношение, не представлява злоупотреба с права. По отношение на искането за изменение на определението на въззивния съд, в частта, с която се е произнесъл по обжалване на решение № 522 от 09.08.2024 г. по в.т.д. 165/24 г., Апелативен съд – София, ТО, 15 състав, в частта, имаща характера на определение, с която е потвърдено определение № 2274 от 05.07.2023 г. по т.д. 1880/21 г., СГС, ТО, VI-20 състав, относно присъждане на разноски за производството пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира, че определението в тази част не подлежи на изменение или допълнение, след осъщественото произнасяне. Този акт е постановен в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. В този случай ВКС се произнася като контролно-отменителна инстанция и определението е окончателно. Поради това определението е неоттегляемо, на основание чл. 253 от ГПК. В ГПК не е предвиден ред за изменение или допълнение на определение, постановено по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК. Това обуславя извод за непререшаемост на така постановеното определение и на разрешения с него въпрос за размера на дължимите разноски, включващи и заплатено адвокатско възнаграждение. В този смисъл не могат да се разглеждат изложените съображения относно отговорността на адвокат В., в случай, че бъде платен от ищците пълния размер на разноските. По изложените съображения ВКС