Определение № 198 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 831/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молби за допълване на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 211/04.02.2020 г. с присъждане на разноски в производството. С молба с вх. № 1660 от 19.02.2020 г., подадена от адв. А. Ц. в качеството ѝ на процесуален представител на И. И. К., е поискано допълване на решението с присъждане на разноски в производството пред касационната инстанция и останалите две инстанции с оглед изхода на делото. Молителят поддържа, че при постановяване на решението ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноските в трите инстанции. По молбата е постъпил писмен отговор от З. С. Ц., подаден чрез адв. И. Д., в който се твърди, че адвокатското възнаграждение на ищеца за трите инстанции е прекомерно. Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД не е подало отговор на молбата и не изразява становище. С молба с вх. № 1998 от 27.02.2020 г., подадена от З. С. Ц., чрез адв. И. Д., е поискано допълване на решението с присъждане на разноски в производството пред касационната инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. С молба с вх. № 2121 от 02.03.2020 г., подадена от Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД, чрез адв. М. Г., е поискано допълване на решението с присъждане на разноски в производството пред касационната инстанция и останалите две инстанции с оглед изхода на делото. Молителят поддържа, че при постановяване на решението ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане на Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД за присъждане на разноските в трите инстанции, поради което моли съдебният акт да бъде допълнен в частта за разноските. Моли да бъдат намалени присъдените в полза на ищеца разноски за първата и въззивната инстанция. Молбите с правно основание чл. 248 ГПК са връчени на насрещната страна – И. И. К.. В писмения отговор, подаден чрез адв. А. Ц., на искането на Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД се поддържа, че по същество представлява искане за допълване на съдебното решение по чл. 250 ГПК, което е неоснователно и, че претендираното за трите инстанции адвокатското възнаграждение е прекомерно, а на искането на З. С. Ц. възразява, че липсват доказателства, че действително са сторени разноски, като в договора за правна помощ и съдействие не е указан срок и начин на плащане на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано е по касационни жалби на Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД и на З. С. Ц. срещу решение от 04.09.2018г., постановено по гр.д. № 16071/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д. № 70524/2014 г. на Софийски районен съд в частта, за частично уважаване на предявените срещу тях искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД и осъждането им при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът по касационните жалби И. И. К., чрез процесуален представител адв. Ц., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбите на ответниците, като съображенията си излага в писмени отговори. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от 12.12.2018 г., от който е видно, че уговореният хонорар от 1800 лв. е заплатен в брой на процесуалния представител. С постановеното в настоящото производство решение № 211/04.02.2020 г. е оставено в сила решение от 04.09.2018г., постановено по гр.д. № 16071/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д. № 70524/2014г. на Софийски районен съд в частта, за уважаване на предявените срещу Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД и З. С. Ц. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; решението е отменено в частта, с която са уважени предявените искове за сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв., като настоящият състав е пропуснал да се произнесе в частта за разноските. Молбите за допълване на постановеното решение в частта за разноските са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежни страни, с правен интерес да искат допълване на решението и са основателни. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното решение № 211/04.02.2020 г., с присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на страните. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на страните се присъждат действително сторените и доказани разноски в производството за всяка инстанция съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част от иска. Възраженията на ответника по касационната жалба И. И. К. за относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателите са неоснователни. Към подадените касационни жалба са приложени договори за правна защита и съдействие, от които е видно, че уговорените адвокатски възнаграждения са изплатени, съответно по банков път за Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД – 1200 лв., за които е представено банково извлечение и за З. С. Ц. – 800 лв. платени в брой, съгласно представения договор, служещ като разписки. Възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение са неоснователни предвид фактическата и правна сложност на делото – проведени са повече от едно съдебни заседания, изслушани са свидетели и са допуснати две експертизи. На ищеца – И. И. К. се следват разноски по делото за всички инстанции сумата 3 159,63 лв., платими от ответниците по иска Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД и З. С. Ц.. Ищецът следва да заплати сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска по делото за всички инстанции на ответниците – Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД сумата 3 159,63 лв. и З. С. Ц. сумата 1 231,74 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение