Определение № 10165 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. З. Т., чрез адв. Е. Александрова, срещу протоколно Определение №10889/19.08.2026 г., постановено по адм. дело № 1652/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение негова молба, с.д.16717/04.08.2026 г., с искане за конституирането му като заинтересована страна по делото. Налице е и особено искане за спиране на административното дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по делото за незаконно уволнение с № 22168/2026 г. по описа на 66 състав, второ гражданско отделение на СРС. Частният жалбоподател обжалва определението, като неправилно и необосновано. По подробно изложени в жалбата доводи счита, че следва да бъде конституиран като заинтересована страна. Моли определението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което, на основание чл.153, ал.1АПК, да бъде конституиран като заинтересована страна. Ответникът – „ХЕПИНЕС“ ЕООД, чрез юриск.Д. Герчев, в писмено възражение изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното определение и намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Прилага заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на Д. З. Т., протокол за извършена проверка от 24.07.2026 г., справка за актуално състояние от единен електронен трудов запис и констативен протокол от 26.08.2026 г. Ответникът- Дирекция „Инспекция по труда“- София, при редовно уведомяване, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането й и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на релевираните основания и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, същата се явява неоснователна. С протоколно Определение №10889/19.08.2026 г., постановено по адм. дело № 1652/2026 г. на Административен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение негова молба, с.д.16717/04.08.2026 г., с искане за конституирането му като заинтересована страна по делото. Съдът е приел, че частният жалбоподател няма правен интерес да участва във висящото съдебно производство, тъй като не е адресат на обжалваното предписание и същото, в разпоредителната си част, не поражда за него права или задължения. С предписанието не се установява а е налице пряко засягане на правата и законните интереси на Т.. По изложените в определението съображения, съдът е приел, че Д. Т. няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.153, ал.1 АПК, поради което не го е конституирал като такава. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд- Варна е предписание по т. 1 от Протокол за извършена проверка № ПР2613677 от 05.05.2026 г., съставен от служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което, за отстраняване на констатираните нарушения – на чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, е предписано работодателят- „ХЕПИНЕС“ ЕООД, да осигури на работника/служителя Д. З. Т. условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил при възникването на трудовото правоотношение и връчената длъжностна характеристика, като възстанови достъпа до акаунта му в мобилното приложение. Срокът за изпълнение на предписанието е 07.05.2026 г. Безспорно е, че адресат на оспорения административен акт е „ХЕПИНЕС“ ЕООД, като частният жалбоподател не е участвал в административното производство. Съгласно чл.15 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. Налице е обаче разлика между заинтересованите страни в административното производство и заинтересованите страни в съдебното административно производство, защото не всяка заинтересована в административното производство страна е такава и в съдебното производство. Правилно съдът е индивидуализирал страните по делото при съдебното оспорване на предписанието– това са адресатът на административния акт и издалият го орган. Субективните предели на разпоредителната част на акта изключват принадлежността на трети лица към кръга на страните в административния процес – чл. 15, ал. 1 АПК, респ. на заинтересованите в съдебния - чл. 153, ал. 1 от АПК. Правото им на участие в качеството на страни по делото не произтича и от специална правна норма в Кодекса на труда, а при липсата на уредба в него, приложим е АПК – чл. 405 АПК. АПК урежда две групи заинтересовани страни в зависимост от това дали за тях актът е с позитивно или негативно съдържание, т.е. дали поражда права или задължения. Ако волеизявлението засяга неблагоприятно правната сфера на адресата му, в обхвата на заинтересованите страни биха могли да попадат лица, за които той е благоприятен. Ако частният жалбоподател беше адресат на предписанието, издадено на осн. чл.404, ал.1, т.1 КТ, участието му в делото би било възможно при упражнено от негова страна право на жалба, т.е. в качеството на оспорващ. Очертаният характер на правоотношението изключва въобще съществуването на категорията заинтересовани страни, за които актът е благоприятен на две самостоятелни основания – първо, поради липсата на признато от закона право на административно производство (с корелативно задължение за органа да го приключи с нарочен акт), и второ – разпореденото възстановяване на достъпа до акаунта на лицето в мобилното приложение не е юридически факт, пораждащ субективни права за жалбоподателя, а обективно условие за изпълнение на работата по трудовото правоотношение (прекратено към момента на издаване на предписанието). По тези причини не е дължимо конституирането му и по реда на чл. 162, ал. 2, вр. ал. 1 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното определение. Неоснователно е искането за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл.144 АПК. С оглед предмета на административното дело и предмета на гражданското дело, настоящият състав на ВАС намира, че решението по гр.дело № 22168/2026 г. на СРС не се явява преюдициално по отношение на настоящия спор, поради което и искането за спиране на производството по настоящото дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,