Определение № 11532 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10369/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. Р., чрез пълномощник, против определение № 4219/05.09.2025г., постановено по адм. д. № 1432/2025г. на Административен съд Благоевград ( АС-Благоевград), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на „Аксес Файнанс“ АД, във връзка с молба от 11.04.2025г. за предоставяне на информация за обработваните му лични данни и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в частната жалба. Иска отмяна на определението. Претендира разноски. Ответникът- „Аксес Файнанс“ АД, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение АС Благоевград е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок указанията на съда, дадени с Разпореждане № 3507/23.07.2025 г. и конкретно указанието да представи удостоверение за липса на висящо производство пред Комисия за защита на личните данни ( КЗЛД), с което да бъде доказана допустимостта на съдебното оспорване с оглед правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД. На самостоятелно основание АС Благоевград намерил, че производството следва да бъде прекратено и поради липса на предмет, на основание чл. 159 т. 1 от АПК, тъй като заявлението на Р., подадено до „Аксес Файнанс“ АД като администратор, обработващ неговите лични данни, имащо за предмет упражняване на права за достъп до тези данни по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, постъпило при администратора на 11.04.2025 г., при което, в последния ден на едномесечния срок за разглеждане на същото - 12.05.2025 г., е налице произнасяне с уведомление от 12.05.2025 г., поради което липсва мълчалив отказ. Определението е неправилно. Законът за защита на личните данни и Регламент /ЕС/ 2016/679 предвиждат две алтернативни възможности за защита на физическите лица, ако същите считат, че е налице нарушение при обработването на личните им данни - пред надзорен орган - Комисията за защита на личните данни или пред съда. Едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо - аргумент от чл. 39 ал. 4 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 39 ал. 1 и 2 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, който ред за защита е избрал жалбоподателя. Целта на разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗЗЛД е да не допуска идентични спорове да се развиват паралелно пред надзорния орган и пред съда. В случая по делото няма данни за висящо административно производство пред КЗЛД по жалба на частния жалбоподател, само при наличието на която хипотеза би било налице основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото като административна преписка по подведомственост на надзорния орган. Жалбоподателят е упражнил правото си да сезира съда с жалба по реда и на основание чл. 39 ал. 1 ЗЗЛД, поради което съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по нейната допустимост и основателност. Като е приел, че е налице неизпълнение на указанията на съда за доказване на отрицателния факт, свързан с липсата на висящо производство пред КЗЛД, респ. че спорът не му е подведомствен, съдът неправилно на това основание е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд е установил, че по молбата на А. Р. до „Аксес Файнанс“ АД от 09.04.2025г. е последвало изрично произнасяне с акт от 12.05.2025г., но за този акт жалбоподателят не е уведомен и съдържанието на административната преписка установява, че не е връчен на адресата му. При това положение подадената жалба срещу мълчалив отказ, която жалбоподателят изрично е заявил, че поддържа, следва да се приеме и като жалба срещу последвалия изричен отказ, а преценката дали е налице отказ за предоставяне на информация за обработваните лични данни е въпрос не по допустимостта на жалбата, а по съществото на спора. Оспорваното определение като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По въпроса на разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд с акта си по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение