Решение № 6662 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 39/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. В. К. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат Тихомир Божинов, срещу решение № 8389 от 02.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2410/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което отхвърлена жалбата на Г. В. К., с [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [жк], [адрес], против Решение № 2153-15-298/15.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-584/01.07.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, ал. 3, предл. първо и второ от АПК. По изложени съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отменени решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив), чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема следното: Установено е от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-1809/16.05.2024 г., с което Г. К. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Установено е, че към датата на заявлението 16.05.2024 г. Кяйчев има навършена възраст 66 г. 01 м. и 02 дни. По представените редовно оформени документи е зачетен осигурителен стаж за периода от 06.10.1976 г. до 15.05.2024 г. с прекъсвания, както следва: осигурителен стаж от трета категория труд 21 г. 03 м. 13 дни; осигурителен стаж от първа категория труд 03 г. 11 м. 18 дни на длъжност “държавен служител по Закона за Министерство на вътрешните работи”, положен в МВР гр. Пловдив за периода от 13.08.1985 г. до 31.07.1989 г. Общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО е определен в размер на 27 г. 10 м. 23 дни. Въз основа на тези данни, на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, е постановил разпореждане [номер]/ Протокол № 2140-15-584/01.07.2024 г., с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория. Този резултат е обжалван от Кяйчев пред горестоящия административен орган, който с Решение № 2153-15-298/15.10.2024 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите констатации и правните изводи на пенсионния орган, като в допълнение е посочено следното: с предходно заявление вх. № 2112-15-114/26.01.2022 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, Кяйчев е представил трудова книжка № 1637/23.11.1978 г. и удостоверение от Държавен архив гр. Велико Търново № 4560/27.07.2018 г. за осигурителен стаж, положен в MPЗ Георги Димитров - Пловдив за периода от 23.11.1978 г. до 12.08.1985 г., в който е посочено, че заеманите длъжности са следните: от 23.11.1978 г. до 31.01.1980 г. “шлосер” в цех “М” и за периода от 01.02.1980 г. до 12.08.1985 г. “шлосер” в “M1” цех ”А2”. Съгласно рекапитулация в същия образец в брутното трудово възнаграждение са включени суми за основна месечна заплата, за работа в МНО, процент прослужено време, домашен отпуск, сложност. Същият е зачетен от трета категория труд, тъй като заеманата от лицето длъжност не попадат в обхвата на т. 66б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.). Стажът е зачетен по представената трудова книжка № 1637/23.11.1978 г. Посочено е, че разпоредбата на т. 66б от отм. ПКТП (отм.) обхваща осигурителният стаж на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника. От втора категория труд по т. 53б от ПКТП (отм.) е трудът на инженерно-технически състав, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. Длъжността „шлосер“ не попада в обхвата на т. 53б от ПКТП (отм.). Констатирано е, че в „ТЕРЕМ“ ЕАД (MP3 „Г. Димитров“ - Пловдив, „АВИОНАМС“ АД) се извършва среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на българските ВВС (военновъздушни сили) и производството на резервни части за тях. В тази връзка е прието, че няма основание за зачитане от втора категория трудът на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната авиация, тъй като т. 53б от ПКТП (отм.) се прилага за инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. Прието е, че няма основание за зачитане на категория, различна от трета на стажа на Кяйчев положен в периода от 23.11.1978 г. до 12.08.1985 г., на длъжност “шлосер” в MP3 “Г. Димитров” АД - Пловдив. С тези съображения е обоснован крайния извод за законосъобразност на разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-584/01.07.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което каза се на жалбоподателя, на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ. В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), констатациите на която са възпроизведени в мотивите на съдебното решение. За да отвърли подадената жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и в съответствие с материалния закон. Административният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, т. 6л, т. 53б, т. 66б, т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) и е приел, че по делото не се установява Г. К. да е работил като монтьор или ел. монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производството или контрольор по качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на народната отбрана, нито се твърди работата му да е свързана със същата вредност и тежест на труда, което изключва възможността положения от него труд на длъжност „шлосер“ в посочения осигурител и период да се квалифицира като такъв по т. 6л или т. 67, ал. 1 от ПКТП, а приложение в случая не може да намери и т. 66б от ПКТП, доколкото заеманата длъжност „шлосер“, не е сред изчерпателно изброените такива, а в тази хипотеза т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) също не намира приложение, доколкото се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на Правилника и е недопустимо по пътя на разширителното тълкуване разпоредбата да се прилага и по отношение на труда на работниците и служителите от раздел IV от Правилника, където е систематичното място на т. 66б. Съдът е достигнал до извод, че съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че трудовият стаж на Г. К. за периода от 23.11.1978 г. до 12.08.1985 г. на длъжност „шлосер“ в МРЗ “Георги Димитров” – Пловдив, не е такъв от първа категория. Според първостепенния съд до извод в противната насока не води и приетата по делото СТЕ, доколкото същата съдържа принципни съждения на вещото лице относно характера на трудовата дейност и условията, при които тя би могла да се упражнява от работници, заемащи длъжността, която е заемал Кяйчев в МРЗ „Георги Димитров“ Пловдив, но данни, относно точното работно място на жалбоподателя, както и относно конкретните му трудови функции, не се събрани в съдебното производство. Според съда осигурителният стаж за този период би могъл да се квалифицира като такъв от втора категория по т. 53б от ПКТП (отм.), но по делото липсват безспорни доказателства, за да се обоснове категоричен извод в тази насока. В хода на административната процедура не са събрани такива доказателства, нито е извършена проверка дали професията на Г. К. е включена в утвърдения от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта списък (по т. 53б ПКТП отм.), но това не е било и необходимо, доколкото дори и да бъде признат обсъждания стаж като такъв от втора категория, към датата на подаване на заявление вх. № 2113-15-1809/16.05.2024 г., с което Кяйчев е направил искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО, и към момента на постановяване на съдебното решение, макар същият да е навършил необходимата по чл. 69б, ал. 2 КСО възраст (66 г. 01 м. и 02 дни), няма да събере осигурителен стаж най-малко 15 години от втора категория труд и сбор 100 от продължителността на осигурителния стаж и възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на съда, че трудовият стаж на Г. К. за периода от 23.11.1978 г. до 12.08.1985 г. на длъжност „шлосер“ в МРЗ “Георги Димитров” – Пловдив, не е такъв от първа категория и не може да се квалифицира като такъв по чл. 6л, чл. 66б и чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че положеният труд в конкретния случай е следвало да бъде зачетен като такъв от първа категория. Съгласно чл. 6л от ПКТП (отм.) за първа категория се признава трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително, заети в производството на пиротехнически средства, димки, димни смеси, димни гранати, взривни вещества, барути и при производството, ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи. Инспектор (контрольор) по качеството, представител на заявителя с постоянно работно място в посочените цехове. Монтьор и ел. монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор по качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на народната отбрана. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както следва: по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. В разпоредбата на чл. 66б от ПКТП (отм.) е посочен и трудът на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника. Изпълняваната длъжност "шлосер" в Цех А-1 не може да бъде причислена към хипотезите, визирани в чл. 6л и в чл. 66б от ПКТП (отм.), не се установява работата да е свързана със същата вредност и тежест на труда по см. на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) вр. чл. 6л от ПКТП (отм.), а както правилно е приел съдът разпоредбата на чл. 66б от ПКТП(отм.) е включена в раздел III от правилника, поради което не попада в приложното поле на чл. 67 от ПКТП (отм.). С оглед липсата на доказателства, включително относно изпълняваните от лицето трудови функции, не е категорично установено дали положеният от лицето трудов стаж през процесния период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория труд по чл. 53б от ПКТП (отм.) и чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). В случая жалбоподателят Г. К. изрично е посочил в подаденото заявление с вх. № 2113-15-1809/16.05.2024 г., че желае да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дори и при зачитане на процесния период като положен при условията на втора категория труд за жалбоподателя не са налице изискуемите кумулативни предпоставки на чл. 69б от КСО, поради липсата на минимално изискуемия стаж от 10 години, положен при условията на първа категория труд, съответно от 15 години, положен при условията на втора категория труд, и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, анализирал е релевантните факти и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение