Определение № 10553 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8886/2024 г.

Производството е реда на дял трети, глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Е. Д. М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], срещу Определение № 5265/25.04.2024 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11 637/2021 г., с което е прекратено производството по делото поради отмяната и издаването на нов нормативен акт вместо оспорените от Е. Д. М. „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност на служителите на Главна дирекция „Охрана", утвърдени със Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Частният жалбоподател поддържа неправилност на съдебния акт и претендира отмяната му по съображения, че е направил разходи за написване на първоначалната жалба без оглед на предоставената му правна помощ във формата на процесуално представителство. Ответниците по частната жалба, министърът на правосъдието и главният директор на Главна дирекция „Охрана“, не ангажират становище по нея. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че частната жалба е недопустима поради следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Е. Д. М. срещу Заповед № ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени „Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност на служителите на Главна дирекция „Охрана“. След образуване на административното дело, оспорената заповед е отменена с последваща Заповед № ЛС-04-503/27.10.2022 г. на министъра на правосъдието и е издадена Инструкция № И-1/30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност на Главна дирекция „Охрана", която урежда същите въпроси. С обжалваното определение Върховният административен съд е приел, че отмяната на оспорения административен акт има за последица прекратяване на правния спор, като самият жалбоподател е потвърдил, че няма правен интерес от продължаването му. Частната жалба е насочена срещу несъществуващ акт, доколкото в диспозитива на прекратителното определение не се съдържа произнасяне относно разноските за първоинстанционното производство. Наред с това с нея за пръв път се заявява твърдение за сторени от М. разноски извън обхвата на предоставената му правна помощ, което е следвало да бъде сторено своевременно. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Така мотивиран, петчленният състав на първа колегия на Върховния административен съд